Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— С други думи, току-виж сам си паднал в ръчичките им — подметна ехидно Кендарик.

— Момко — озъби се добродушно брат Солон, — някой досега казвал ли ти е, че си досаден като трън в задника?

Джеймс се засмя. Яжара не им обърна внимание, изцяло погълната от забъркването на отварата. Смеси съдържанието на пет стъкленици, добави няколко капки вода, след това поднесе съдинката към неголемия огън, разпален от Солон.

Накрая извади една празна стъкленица, пресипа в нея получената течност и бързо я затапи.

— Пази я — предупреди още веднъж Джеймс, докато му подаваше стъкленицата. Отново бръкна в дисагите и извади парче чист плат. — Използвай и това. Сипи малко от течността върху кърпата точно преди да я долепиш до лицето на детето. Достатъчно е да я притиснеш за няколко секунди. После няма да ти създава проблеми.

— Благодаря — отвърна Джеймс и погледна небето. — Време е да тръгвам. Чакайте ме тук и дръжте конете оседлани и готови за незабавно потегляне.

— Най-после едно мъдро предложение — ухили се мрачно Кендарик.

Джеймс разкопча колана с рапирата — даваше си сметка, че ако му потрябва оръжие, това би означавало, че двамата с отвлеченото дете са загубени. След кратък размисъл все пак взе кинжала. Накрая пъхна стъкленицата и парчето плат под ризата си, обърна се и закрачи към каньона. Средна луна вече залязваше на запад, а Малка и Голяма щяха да изгреят скоро.

Огънят в средата на лагера бе позагаснал, а таласъмите бяха налягали на земята около него и спяха. От няколко шатри също се дочуваше похъркване, по което Джеймс определи, че целият лагер е потънал в сън. Той прати една кратка молитва до Рутия, богинята на късмета, на таласъмите и наемниците да не им е хрумнало да сложат постове по ръба на каньона. Разположи се точно над голямата шатра и се огледа. След това бавно започна да се спуска.

Когато стигна дъното, долепи ухо до земята и се заслуша, но не чу нищо подозрително. Приближи се до шатрата и извади кинжала. Вдигна го на височината на очите си, прободе внимателно дебелия плат и плъзна острието надолу, като се стараеше да го движи плавно, за да не вдига много шум. Когато цепката стана достатъчно голяма, за да си промуши главата, надникна вътре. Едва не повърна от вонята, която го посрещна. Веднага позна на какво мирише: на трупове. Когато привикна с тъмнината и тежката миризма, се огледа.

Три таласъма спяха на одеяла право на земята, а четвърти се бе разположил върху издигнат пред нещо като олтар подиум. Пред олтара имаше и нещо, което наподобяваше люлка. Джеймс се промуши през отвора и се приближи.

Наистина се оказа грубо скована люлка, в която спеше бебе. Джеймс се огледа и неволно потрепери. На пода на шатрата части от човешки тела бяха подредени в зловеща пародия на човек. Имаше женски гръден кош и таз от мъж, отрязани и окървавени ръце и крака — всички с различни размери. Джеймс надникна в люлката. Изглежда, възнамеряваха да вземат главата от детето. Нямаше представа що за черна магия се практикува тук, нито гореше от желание да остане, за да провери — наскорошните му премеждия в изоставената крепост в пустинята, където Нощните ястреби смятаха да го използват като примамка и храна за току-що призования демон, събуждаха у него остра неприязън към подобни преживявания.