Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Докато наемниците скачаха и вадеха оръжия, от двете страни на лагера се появиха войници на Кралството. Уилям се хвърли срещу най-близкия часовой, който бе принуден да вдигне високо щита си, за да се предпазва от ударите на тежкия двуръчен меч. Уилям стовари острието на меча надолу, сетне го извъртя косо и то удари щита отстрани, отмествайки го заедно с часовоя, който не само че вече нямаше с какво да се защити, но и не бе готов за удар със сабята. Докато се опитваше да парира атаката на младия лейтенант, Уилям остави острието на меча да опише дъгата докрай и то подкоси краката на наемника. Мъжът се строполи с болезнен вик и Уилям го изрита с левия си крак. Наемникът не беше мъртъв, но и нямаше повече да представлява заплаха. Уилям се нуждаеше от пленници — искаше да разбере къде може да открие Мечището.

Като се възползваха от предимството на изненадата, хората на Уилям притиснаха здраво наемниците, но те постепенно се окопитваха. Битката беше кръвопролитна и само фактът, че половината от войниците от Сив нокът вече бяха избити, позволи на воините от Кралството да вземат превес. След като посече трима подред, Уилям спря да си поеме дъх, очаквайки противникът да помоли за пощада, но с изненада установи, че наемниците продължават да се бият, макар сега войниците на принца да ги превъзхождаха в съотношение две към едно.

— Оставете поне един жив! — провикна се Уилям и в същия миг си спомни за първия повален наемник, който се въргаляше сред труповете някъде зад него. Огледа се, за да провери как се справят хората му. Стрелците бяха прибрали лъковете и сега размахваха саби. Наемниците продължаваха да оказват упорита съпротива и неколцина от войниците на Уилям бяха повалени — тежко ранени или дори убити.

— Предайте се! — извика Уилям на един от отстъпващите наемници, който се сражаваше едновременно с двама войници.

Мъжът не му обърна внимание и продължаваше да се озърта, търсейки път за бягство. Малко след това го повалиха и посякоха. Уилям заобиколи един от последните отбраняващи се наемници, вдигна меча и го стовари върху шлема му. Мъжът рухна на земята, а Уилям се надвеси над него и викна на хората си:

— Не го убивайте!

Наемникът направи неуспешен опит да се надигне, но един от войниците на Уилям се наведе към него и изтръгна сабята от здраво стиснатите му пръсти. Друг замахна с тежката си ръка и го блъсна с юмрук в лицето.

С това битката приключи. Уилям се огледа и извика:

— Сержант!

— Сър! — Хартаг дотича при него.

— Какви са загубите?