Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че далялинът отвел неволницата при някакъв голям търговец и я запитал:
— А да те продам ли на този търговец за деветстотин и петдесет динара? Изгледала неволницата търговеца и разбрала, че е старец, но с боядисана брада, и възкликнала:
— Ти луд ли си? Как може да ме продадеш на този шейх, който е пред умиране? Да не съм аз кокошка за клане или жена с развалени нрави, че да ме предлагаш от старец на старец? За такива е казано:
А един друг е рекъл:
И още за такива е казано:
А друг някой е казал:
А още един друг поет е казал:
Шейхът с боядисаната брада чул тези думи, ядосал се и викнал:
— Ти, най-нищожен между далялите! Докарал си на пазара някаква глупава неволница, която се подиграва със стихчета и с лъжливи приказки!
Скочил и плеснал далялина през лицето. Той грабнал неволницата и я отвел на друго място. Бил много разгневен и й викнал:
— За бога, цял живот не съм срещал по-невъзпитана неволница от тебе! Днес загубих и моята, и твоята печалба, заради тебе си навлякох омразата на всички търговци!
Но ето че по пътя им застанал още един търговец, който увеличил цената с десет динара. Далялинът помолил неволницата да я продаде на него, а тя рекла:
— Покажи ми го да го запитам за нещо! Ако има това нещо у дома си, ще му се продам, а ако го няма — да ме прощава!
Далялинът отишъл при търговеца и му рекъл:
— Господине, тази неволница ми каза, че иска да те пита нещо! Но аз се боя да ти я доведа, за да не ти направи онова, което направи на съседите ни, и да се изложа пред тебе!
— Доведи я! — казал търговецът.
Далялинът довел неволницата. Тя изгледала кандидат-купувача и го запитала:
— Господине, имаш ли в къщата си меки столчета, пълни с парчета кожи от белка?
— Да, хубавице! — отговорил той. — Аз имам у дома си десет меки столчета, пълни с парчета кожи от белка! Но, за бога, какво ще правиш с тях!
— Ще почакам да заспиш, а после ще ти ги натъпча в устата и носа, за да умреш! — викнала тя, а после се обърнала към далялина: — Ти, бе! Май наистина си луд, щом за един час ме предложи на двама старци, всеки от които носи поне по два недостатъка, а после ме предлагаш на този, който има цели три недостатъка: че е нисък, че е дебел и че брадата му е дълга! За такива като него един поет е казал:
И още за такива е казано:
Търговецът хванал здраво далялина за шията и му викнал:
— Ти, бе, как посмя да доведеш тук тази неволница, която ни се подиграва със стихове безлични и думи неприлични!
Грабнал далялинът неволницата, избягал с нея и й рекъл:
— За бога, цял живот с този занаят съм се занимавал, но по-невъзпитана неволница от тебе не съм виждал! Няма по-голямо зло от това, което ми причини днес — отне ми хляба и цялата ми печалба, а получих плесници по лицето и удари по шията!…