История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Капитулацията на Финландия разчиства пътя за мощна руска офанзива срещу германската армейска групировка „Север“, която сега се командва от Шорнер, сменил Фриснер. Силите на двата фронта — на Говоров и на Маслеников — настъпват срещу фронта на Шорнер. През това време Ерьоменко прави обходна маневра по неговия фланг, а Баграмян заплашва тила му. Изглежда почти невъзможно германците да се измъкнат от този обръч, особено след като изходът от него е толкова тесен. За една седмица обаче те все пак успяват да изминат, отстъпвайки, близо 300 км и да заемат отбранителни позиции при Рига, без да допуснат да бъдат обкръжени. Войските на Баграмян не успяват да блокират теснината, през която германците се измъкват от обръча. Това още веднъж показва колко трудно е да се атакува в тясно пространство, където защитниците са разположени също толкова нагъсто, колкото нападателите.
Тогава руското командване прехвърля мощни подкрепления към армейската групировка на Баграмян, за да напредне към брега на Балтийско море южно от Рига откъм Шауляй в централната част на Литва. Тази нова офанзива започва на 5 октомври. Възползвайки се от широкия фронт и от съсредотоваването на противниковите сили близо до Рига, на 11 октомври групировката на Баграмян стига морския бряг северно и южно от Мемел. Два дни по-късно Шорнер изоставя Рига и отстъпва към северозападната провинция на Латвия — полуостров Курланд. Там неговите изолирани сили успяват да окажат продължителна съпротива. Същото прави и обкръженият гарнизон в Мемел. Руснаците разполагат с достатъчно сили, за да атакуват тези позиции, но имат проблеми със снабдяването и пространството за маневриране.
След като прочистват балтийския си фланг, те се заемат с Източна Прусия, започвайки нова офанзива в средата на октомври. Там защитниците също са облагодетелствани при директна атака на руснаците от прекалено тесния фронт, в който пътят на настъпващите преминава през езера и блата. Главното направление на настъплението е към пролома Инстербург, но то е спряно от голяма танкова битка близо до Гумбинен — сцена на руските първи илюзорни успехи през 1914 г. Настъпленията в съседните сектори също не успяват да напреднат достатъчно в дълбочина, че да разстроят германския фронт В края на октомври настъплението постепенно губи сила и на бойното поле настъпва затишие.
Учудващият успех на германците да стабилизират положението си на Запад и в Централна Европа е красноречив пример за преимуществата, които им носи техният тесен фронт в момент, когато комуникациите на настъпващите се проточват на извънредно голямо разстояние. Освен това политиката на съюзниците, които настояват за „безусловна капитулация“, помага на Хитлер да засили германската съпротива. Развоят на есенната кампаня показва също как умело прилаганата гъвкава отбрана може да допринесе за спечелване на време, докато бъдат готови новите оръжия на германците. Хитлер продължава обаче упорито да държи на принципа за твърда отбрана без големи отстъпления. Поради това си убеждение той не само отказва да позволи на командирите си на Запад да се изтеглят навреме от предните си позиции в Ардените, но и нарежда да бъдат предприети действия за укрепване на отбраната на Будапеща, което фатално отслабва фронта му на Изток.
Трийсет и трета глава
Кресчендото на бомбардировките — стратегическата въздушна офанзива срещу Германия
Теорията и доктрината на стратегическото въздушно нападение е разработена във Великобритания в края на Първата световна война и в годините след нея. В значителна степен тя е резултат и от създаването на Кралските воен-новъздушни сили като отделен род войски, обединяващи бившите военновъ-здушни сили към армията и флота, на 1 април 1918-а — последната година на войната. Тази теория се защитава най-ревностно от новия, трети род войски, тъй като оправдава неговото съществуване и независимостта на Кралските военновъздушни сили. Любопитното е, че много скоро теорията получава силна подкрепа от генерал-майор Хю Тренчард, който командва във Франция Кралския въздушен корпус — въздушните сили на армията — и в това си каче-ство се противопоставя на създаването на трети самостоятелен род войски. През януари 1918 г. го извикват от Франция, за да ръководи новите сили като техен началник-щаб. Почти веднага той се скарва с новоназначения държавен секретар на авиацията лорд Родърмиър и е заменен на поста началник-щаб от генерал-майор сър Фредерик Сайкс — друг пионер на военновъздушните сили. Самият Тренчард е назначен да командва независимата бомбардировъчна авиа-ция, която е създадена през есента с цел да бомбардира Берлин и други обекти в Германия след нападенията срещу Лондон от германските бомбардировачи „Гота“ през 1917–1918 г. Тези бомбардировки повече се отразяват върху духа и начина на мислене на британските военни ръководители, отколкото действително нанасят щети. До момента на сключването на примирието през ноември 1918 г. бомбардировъчната авиация на Кралските военновъздушни сили се състои само от 9 ескадрили и току-що е започнала да изпълнява операции. Всъщност по това време са предадени само 3 от предназначените да атакуват Германия големи бомбардировача „Хендли-Пейдж“. Тренчард става обаче много ентусиазиран радетел на изграждането на независима страте-гическа бомбардировъчна авиация. Това особено проличава, когато през 1919 г., след края на войната, той е върнат в Лондон, за да заеме отново поста началник-щаб на Кралските военновъздушни сили, и остава на него през следващите десет години — до 1929 г. През този период теорията на военновъз-душната стратегия е доразвита значително от бригадния генерал П.Р. Гроувс, който е дясната ръка на Сайкс и директор на въздушните операции в щаба на военновъздушните сили.