Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Малко след смрачаване излязоха от един завой на пътя и забелязаха в далечината светлинка. Джеймс даде знак да забавят ход и да се движат предпазливо.

Скоро установиха, че светлината иде от прозореца на странноприемница, разположена на една поляна встрани от пътя. Беше дървена, двуетажна, с открита конюшня и щръкнал зидан комин, от който се виеше табела. Над вратата висеше табела, изобразяваща човек с вързоп и тояга.

— Това трябва да е „Друмник“ — обяви Джеймс.

— Странноприемницата, където ще ни чака човекът на принца, така ли? — попита зарадвано Кендарик. — Как се казваше — Алан?

Джеймс кимна.

— Преди да влезем — рече той, — искам да те предупредя да не споменаваш пред никого накъде сме тръгнали и по каква работа. Нищо чудно вътре да има агенти на Мечището.

— Виж, тези ваши интриги не ме засягат — заяви Кендарик. — Искам само легло и топла храна. Нима това е много?

— Понякога е твърде много — отвърна сухо Джеймс.

Скочиха от конете и Джеймс се провикна за прислуга. Откъм конюшнята дотича едно момче, улови конете за юздите и ги отведе отзад. Преди това обаче Джеймс го задържа и го инструктира подробно как да се погрижи за животните. След като се увери, че съветите му ще бъдат изпълнени, махна на другите да го последват в странноприемницата.

Влязоха в ниско и претъпкано, но инак чисто и подредено помещение. Весел огън трепкаше в огнището, а по масите се бяха смесили пътници и местни жители и разговаряха оживено, докато надигаха чаши с ейл и си похапваха.

Джеймс отведе спътниците си при тезгяха. Съдържателят, едър плещест мъж, ги посрещна с ведра усмивка.

— Господа — подхвана той, но забеляза Яжара и побърза да добави: — И дами. Аз съм Гудман Ройос, съдържателят на странноприемницата. Какво ще обичате?

— Като начало, по една халба ейл за изморените пътници.

— Веднага! — Ройос с опитни движения напълни четири големи халби. — Накъде сте тръгнали? — попита той, докато ги поднасяше.

— На север — отвърна Джеймс. — Е, какви са новините по тези места?

— О, тия дни всичко е спокойно, само дето жената на фермера Тут току-що пое за Крондор. Изглеждаше доста притеснена.

— И защо? — попита Яжара. Ройос сви рамене.

— Нямам представа. Двамата с мъжа й държат една ферма на десет мили оттук по пътя за Халдонова глава. Обикновено се отбиват при мен на път за града или като се прибират, понякога дори преспиват и оставят фургона отвън. Мили хорица.

— Спомена за Халдонова глава — намеси се Кендарик. — Точно натам сме тръгнали. Далече ли е?