Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Кендарик също почти не пророни дума през целия път. Изглежда, не се съмняваше в способностите си да вдигне кораба на повърхността, но от друга страна, язденето не му понасяше никак добре. Нямаше никакъв опит, така че първите няколко дни му се видяха доста трудни, но от известно време показваше удивителен напредък, дори се държеше върху седлото с известна изящност. Във всеки случай бе престанал да се оплаква от болки в краката и от натъртен задник.

Яжара се оказа единственият доста приятен спътник, макар че често изпадаше в периоди на замислено мълчание, прекъсвани от самата нея с въпроси за това къде се намират. За младата магьосница северните области на Крондор се оказаха рядко привлекателна и красива страна. Джеймс не преставаше да се изненадва от интелигентността й и живия интерес към всичко, което я заобикаляше. Сега вече можеше да си обясни силното влечение, което бе изпитвал към нея Уилям, докато бе живял в Звезден пристан. Това, което изпитваше Джеймс, бе по-скоро искрено възхищение пред една необикновена личност, но лесно можеше да си представи какво може да се случи с друг, по-млад и по-неопитен в сърдечните дела.

— Това място пред нас сякаш е създадено за засади — заговори неочаквано брат Солон. Безпокойството му го бе накарало да произнесе най-дългото изречение за времето, през което двамата се познаваха. Джеймс дръпна юздите на коня и погледна през рамо.

— Сега вече се сещам къде съм чувал такъв говор! — възкликна той. — Трябваше да се досетя по-рано — доста време съм живял сред джуджетата! — Той огледа монаха от главата до петите. — Солон, ти си най-високото джудже, което съм срещал!

— А ти пък трябва да си смахнат, щом наистина смяташ, че може да съм джудже — отвърна монахът. — Израсъл съм в една ферма близо до Доргин, където, освен с джуджета, няма с кого другиго да си играеш. Сигурно затова и говорът ми е такъв. Но предпочитам да не говорим за това. — Той посочи напред. — Чу ли какво казах за пътя отпред?

— Какво пък толкова — няколко храсталака и голяма открита площ? — намеси се Кендарик.

Джеймс поклати глава.

— Той е прав. Някой се крие сред дърветата.

— И го прави доста неумело — добави Солон.

— Дали да не се върнем назад? — попита Яжара.

Монахът подаде юздите на коня си на Кендарик и рече:

— Не мисля, милейди. Не съм от онези, дето си плюят на петите при първа опасност! — Той сви длани пред устата си. — Ей, вие, дето се криете там. Да знаете, че ви виждам! Излезте и се изправете срещу мощта на Ишап, или бягайте като кучета!

След продължително мълчание от шубраците се показа малобройна група. Мъжете бяха загърнати в парцаливи дрехи и носеха странен набор от сечива, навярно предназначени за оръжия. Зад тях стояха двама стрелци, други двама бяха разположени на фланговете. Групата прекоси пътя и спря на няколко крачки пред Солон.