Хиляда и една нощ. Том II

Разправят, царю честити, че майката рекла на Нур ад-Дин:

— Чедо, трябва да бягаш, да търсиш спасение, да се скриеш при някой приятел и да чакаш какво ще пожелае Аллах, защото той днес може да пожелае едно, а утре — друго! — после отворила сандъка с парите, извадила кесия със сто динара и рекла: — Ето, вземи тези пари, използвай ги, за да преживееш! Когато ги свършиш, прати някой да ми каже, за да ти пратя още! Ако ми пишеш, пиши ми тайно, пък дано Аллах те върне един ден у дома ти!

Взел Нур ад-Дин кесията, понечил да си тръгне и изведнъж зърнал друга, по-голяма кесия, която майка му била забравила до сандъка, а в нея — хиляда динара. Взел той и тази кесия, вързал двете на кръста си и призори тръгнал по тъмния сокак към Булак. Когато съмнало, той бил вече там. Вървял по брега на реката и видял кораб с опънати платна, моряците — готови за тръгване.

— Вземете ме с вас! — помолил той.

— Добре си дошъл, качвай се, хубавецо!

Нур ад-Дин се затичал начаса към пазара, купил си всичко нужно за път и се върнал на кораба, който веднага отплавал. Пътувал, що пътувал, стигнал до Александрия. Аллах го прикрил и той влязъл в града. Видял, че е с укрепени стени и красиви градини, които разхлаждат жителите му и всекиму е приятно да живее в него. В него никога няма студена зима, розите му подсказват, че там винаги е пролет, цветя цъфтят, дървета зеленеят, плодове зреят, потоци обилни се леят. Сградите му са с градеж безподобен, високи и стройни, жителите му са все добри хора, вечер портите му се затварят и всички остават защитени в мир и сговор. За него е казано в стиховете на поета: