Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Вземи това у себе си да го пазиш — ще купя после някоя стока и ще завъртя търговия!
Така останал Нур ад-Дин в Александрия. Няколко дни бродил от улица в улица, ял, пил и се веселил, докато стоте динара, които носел у себе си, се свършили. Отишъл при шейха да вземе някой и друг динар от хилядата за харчлък, не го намерил в дюкяна му и седнал отпред да го почака. Точно по това време на пазара дошъл някакъв персиец, а с него — неволница като сребро чисто, като бяла риба в извор бистър, като газела из равнината, с лице, затъмняващо слънцето и луната, със снага източена, гръд изпъчена, със зъби като бисери, с корем като морски вълни плиснали, с хубост и свежест, с наметка — прелест, както е казал поетът:
Персиецът викнал един далялин и му рекъл:
— Вземи тази неволница и устрой наддаване за нея!
Отвел я далялинът по средата на пазара, донесъл стол от абаносово дърво с орнаменти от бяла слонова кост, сложил девойката да седне, снел покривалото от лицето й и под него се показало лице като щит посребрен, като блестяща звезда, като месечина в четиринайсетия ден на месеца, с такава приказна красота, каквато е описал поетът:
А колко хубаво го е казал друг един поет:
— Плащайте за перла от води дълбоки, който я купи — точно му е окото! — провикнал се далялинът.
— Давам сто динара! — рекъл един търговец.
— От мене двеста! — отзовал се друг.
— Триста! — провикнал се трети.
Така наддавали те, докато цената й стигнала деветстотин и петдесет динара. Тук наддаването спряло. Далялинът отишъл при персиеца и му рекъл:
— Цената на неволницата стигна деветстотин и петдесет динара! Да я продам ли?
— А тя съгласна ли е? — запитал персиецът. — Не искам да й чупя хатъра, защото по време на пътуването се поразболях и тя ми направи големи услуги! Заклех се да я продам само на онзи, когото тя хареса! Ти поговори с нея! Ако е съгласна, продай я, на когото тя пожелае, ако не ще — не я продавай!
Отишъл далялинът при неволницата и попитал:
— Хубавице, господарят ти е оставил продажбата ти в твоите ръце! Цената ти стигна деветстотин и петдесет динара! Искаш ли да те продам?
— Покажи ми кой иска да ме купи! — помолила го тя.
Далялинът довел един търговец — възрастен шейх на почтени години. Поизгледала го тя и се обърнала към далялина:
— Абе, далялино, ти луд ли си, или ще полудяваш? Как ще ти позволи Аллах да ме продадеш такава като мене на подобен дъртак, който говори следното, като легне с жена си:
Щом шейхът чул тази зла насмешка, ядосал се и викнал:
— Ей ти, най-проклет между всички даляли! Домъкнал си на пазара някаква зловредна неволница, която ми се подиграва пред всички търговци!
Далялинът я отвел на друго място и й рекъл:
— Моля те, не бъди невъзпитана! Шейхът, с когото се подигра, е главен на онзи пазар, той проверява мерките и теглилките!
А тя му се изсмяла и пропяла следния куплет:
— За бога, господине, ама на този шейх няма да се продам! Продай ме на друг! Ще се покоря, но не мога да унижавам себе си!