Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Сега разбирам. Вие мислите, че някой знатен господин ще ме издържа.
— Точно така и това ще е много по-добре, отколкото пенсия от четиристотин франка, която бихте получили вероятно също с цената на толкова голяма жертва.
Съвсем учудена, тя ме погледна, дали всичко това е сериозно или само лоша шега.
Когато Балети излезе за момент, аз й казах, че тя не би могла да вземе по-добро решение, в случай че не предпочете тъжната чест да стане камериерка при някоя знатна госпожа.
— Не бих желала да бъда такава даже и при кралицата.
— А фигурантка в операта?
— Предпочитам.
— Смеете се?
— Та не е ли за смях? Любовница на някой знатен господин, който ще ме покрие с диаманти! Аз ще си избера най-възрастния.
— Отлично, любов моя; но не му давайте повод за ревност.
— Обещавам ви, че ще му бъда вярна. Но ще намери ли той също служба за моя брат?
— Не се съмнявайте!
— Но кой ще ме издържа, докато постъпя в операта и докато се яви моят стар любовник?
— Аз, любов моя; аз, моят приятел Балети и всички мои приятели; и ние не целим с това нищо друго, освен да ви услужим, с надеждата, че ще се държите разумно. Убедена ли сте в това?
— Напълно. Аз реших да се ръководя само от вашите съвети и ви моля най-сърдечно да останете винаги мой най-добър приятел.
С настъпването на нощта се завърнахме обратно в Париж. Заведох моята Везиан вкъщи и придружих Балети при майка му. На вечерята моят приятел взе обещание от Силвия, че ще говори с господин Лани в полза на нашата любимка. Силвия каза, че този план бил по-добър, отколкото постъпките за една мизерна пенсия, която би могла и да не се получи.
Тогава в операта имаше много, заслужаващи да бъдат наречени не непоносими, а по-скоро грозни, фигурантки, певици, както и танцьорки, които нямаха никаква дарба и въпреки това живееха в охолство; защото общественото мнение е такова, че момиче от операта трябва да се откаже по професионални съображения от добродетел и приличие, ако не иска да умре от глад. Но когато някоя новопостъпила е толкова ловка, че остане макар и един месец порядъчна, то несъмнено, щастието й е създадено; защото тогава богатите господа, ползуващи се със славата на един почтен начин на живот, се стараят да овладеят този образец на добродетелност. Тези хора са възхитени, когато при появяването на тяхната красавица на сцената, публиката изговаря имената им, те ги допускат даже да направят някои отклонения от пътя на добродетелта, когато изневярата им не е особено очебиеща.
Към единадесет часа се завърнах вкъщи и понеже видях отворена вратата на госпожица Везиан, влязох при нея. Тя лежеше в легло, но ми каза:
— Ще стана, защото искам да ви говоря.
— Без церемонии, ние можем да си говорим и така. Освен това, аз ви намирам по-красива така, както сте.
— Това ме радва.
— И тъй, какво имате да ми кажете?
— Нищо, исках само да поговоря с вас за моята бъдеща професия. Аз ще поддържам значи добродетелта на висота, за да намеря някого, който я обича само затова, защото ще я разруши.
— Без съмнение, това е вярно, но на този свят с всичко е така. Всеки тегли чергата към себе си и всеки е тиран по свой маниер. Забелязвам с радост, че вие сте на път да станете философка.
— Как се става такава?
— Мисли се.
— Трябва ли да се мисли дълго?
— В продължение на цял живот.
— Значи никога не се свършва?
— Никога, но при това се печели, доколкото изобщо може да се печели, и се придобива всичкото щастие, което е отредено изобщо някому.
— И в какво се изразява това щастие?
— С всички радости, които философът си доставя, когато има съзнанието, че ги е създал чрез собствен труд, особено с това, че е пренебрегнал множеството предразсъдъци, които правят от повечето хора тълпа от големи деца.
— Какво значи радост? И какво се разбира под предразсъдъци?
— Радост аз наричам истинската чувствена наслада; едно пълно задоволяване по отношение на всичко, към което се стремим и, когато изтощените чувства поискат почивка, за да се поеме дъх или да се съберат нови сили, тогава въображението доставя нови радости. Затова философ е тъкмо онзи, който не си отказва никаква радост, даже ако тя е свързана с най-големи страдания.