Хиляда и една нощ. Том II

О, мъко моя, укор мой и упрек, не се оплаквам нито днес, ни утре!            Защо ме обвиняват? Аз не крия,            че подчини ме сладката магия! Ругаех аз обичащите страстно и искам ти да ме ругаеш властно            за мойта страст, до вчера обругана,            а днес отворила жестока рана в душата ми… И ако сила властна ме отдели от ласките ти страстни            за цял живот — то цял живот тогава            вместо Аллах аз теб ще призовавам! О, ако той не ме пои със нежност,            нектарът в него стане ли верига, Аллах велик да ми потърси сметка,            че никога не ще да кажа: „Стига!“

Нур ад-Дин се чудил на големия й майсторлък и й благодарил. Изслушала тя похвалите му, скочила, издърпала го настрани, смъкнала от тялото си всичките си дрехи и накити, седнала на бедрата му, зацелувала го по очите и по бенките на бузата, после му дарила всичко, което може да дари една жена на един мъж, и рекла:

— Хубавецо, знай, че дарът е такъв, какъвто е дарителят, но и каквото заслужава дареният!

Приел Нур ад-Дин този дар и когато всичко свършило, я целунал по устните, бузите и очите. Дълго останали така, докато дошло време бухалът да заспи и паунът да се събуди. Тогава Нур ад-Дин решил да си тръгне.

— Къде отиваш, господарю? — запитала го тя.

— В бащиния си дом! — отговорил той.

Търговските синове го убеждавали да остане и да преспи при тях, но той яхнал мулето си и не спрял, докато не се прибрал. Посрещнала го майка му и го запитала:

— Защо те нямаше досега, синко? — пристъпила да го целуне по устата, усетила дъха на виното и възкликнала: — Синко, как можа след толкова молитви и пости да почнеш да пиеш вино!

Ето че и бащата дошъл. А Нур ад-Дин се бил вече изтегнал в постелята си и заспал.

— Какво му е на Нур ад-Дин? — запитал бащата.

— Главата го е позаболяла от течението в градината! — отговорила майката.

Влязъл бащата при сина си да го види какво го боли, и подушил миризмата на виното. Той никак не обичал хората, които пиели вино.

— Горко ти, синко! — възкликнал той. — Дотолкова ли оглупя, че и вино започна да пиеш!

Нур ад-Дин бил съвсем пиян и като чул бащините си думи, вдигнал ръка и ударил баща си. Ударът се оказал съдбоносен за дясното око на бащата — то изтекло върху бузата му и търговецът паднал в несвяст. Около час го пръскали с розова вода. Когато се свестил, той се заклел, че ще се разведе с майка му, ако тя не отсече дясната ръка на сина си до разсъмване. Свила се душата на майката, като чула тази закана, изплашила се за чедото си, замолила бащата да се вразуми, докато накрая и той заспал. Тя изчакала да изгрее луната, отишла при сина си, който бил вече отрезвял, и му рекла: