Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Видя как Ричард се скри зад ковачницата и се затича надолу по пътя. Беше му обещала да изчака, докато завърши статуята си и едва тогава да отиде да я види, и удържа на думата си.
И въпреки това изпита неудобство. Не знаеше защо, но имаше чувството, че едва ли не осквернява свещено място. Ричард не я бе канил да види статуята му. Беше я помолил да изчака, докато свърши. Статуята бе готова и тя не можеше да чака повече.
Ничи не искаше да я види чак на площада пред двореца, заедно с всички останали. Искаше да остане сама с нея. Не я интересуваше Орденът, нито пък техният интерес към статуята. Не искаше да стои там долу, с всички останали — с хора, които дори няма да разберат смисъла на скулптурата. Това бе лично за нея и искаше да я види насаме.
Посегна към вратата, без никой да я види или дори да й обърне внимание. Огледа се в ярката, леко мъглива следобедна светлина, но видя само мъже, задълбочени в работата си. Отвори вратата и се вмъкна вътре.
Стаята бе тъмна, стените бяха черни, но статуята бе добре осветена от светлината на разположен високо към тавана прозорец. Ничи не погледна направо към статуята, а задържа очите си сведени, докато се приближаваше към огромния каменен блок, за да го види отведнъж в анфас.
Когато стигна на мястото, пулсът й биеше ускорено. Тя се обърна.
Погледът й обгърна двете фигури — от краката, робите, ръцете, телата им чак до лицата. Като че ли гигантски юмрук стисна сърцето й и то спря да бие.
Ето какво бе видяла в очите на Ричард — но сега то бе изваяно в искрящия бял мрамор. Ефектът от гледката на това нещо, пресъздадено в действителността, бе като гръмотевичен удар.
В този момент целият й живот, всичко, което някога й се бе случвало, всичко, което бе виждала, чувала или правила, изглеждаше събрано наедно в една светкавица от емоционална енергия. Ничи изкрещя от болка пред силата на тази красота — най—вече пред красотата, която тя пресъздаваше.
Очите й се спряха на името, издълбано в основата на камъка.
ЖИВОТ.
Ничи се свлече на пода, обляна в сълзи, изпълнена със срам, ужас, отвращение, с внезапно заслепило я просветление.
…С чиста радост.
ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Ричард се върна с финото ленено платно, което бе купил специално, за да покрие статуята до церемонията на следващия ден, и помогна на Айшак и няколкото мъже, които познаваше от строежа, да подготвят тежкия камък за пренасянето му към площада. За щастие от известно време не бе валяло и земята бе твърда.
Айшак, който добре се оправяше с подобни работи, бе донесъл намаслени дървени плъзгачи, които постави пред здравите дървени релси, поддържащи дървената платформа под статуята, така че конете да могат по—лесно да влачат тежкия товар по земята. След като под статуята бяха подпъхнати и втори комплект намаслени плъзгачи, мъжете взеха първите отпред и отново ги подпъхнаха от другата страна и така статуята бавно се придвижваше напред.
Хълмът бе побелял от изхвърлените мраморни отломки, а и статуята тежеше вече значително по—малко, отколкото първоначалния каменен блок. За неговото пренасяне Виктор бе наел специални каруци. Сега обаче не смятаха да ги използват, защото завършената скулптура биваше да се преобръща и въобще да се третира така грубо.
Айшак размахваше червената си шапка в ръка, крещеше заповеди, предупреждения и молитви, докато се придвижваха бавно напред. Ричард знаеше, че статуята му бе в сигурни ръце. Мъжете, които помагаха, като че ли се заразяваха от нервното напрежение на Айшак. Усещаха, че става въпрос за нещо важно, и въпреки че трудът бе тежък, изглеждаха доволни, че могат да помогнат, вместо да вършат обичайната си работа на строежа. Едва късно следобед статуята измина разстоянието от ковачницата до подножието на стълбите, извеждащи към площада.
Мъже хвърляха пръст в основата на стълбите и я натъпкваха здраво, за да улеснят качването на статуята. Десет коня бяха качени от другата страна на колонадата. Дълги въжета бяха прокарани през все още празни врати и прозорци, а след това закрепени около каменния постамент, за да се издърпа шейната по стълбите. На предния край на рампата от пръст бяха поставени допълнителните плъзгачи, които щяха да се местят нагоре по стълбите с изкачването на статуята. Близо двеста мъже изпъваха мускули под неистовите крясъци на Айшак и теглеха въжетата заедно с конете. Сантиметър по сантиметър статуята изкачваше стълбището.