Хиляда и една нощ. Том II

Устни усмихнати, бенка на бузата, мъх на брадата — магия на чувствата,                 бляска в челото му белотата,                 черна над него се вие косата, мисъл спокойна клепачът му крие, взор благороден, източена шия,                 мирта лицето е, рози са бузите,                 ахат е усмивката, корали са устните, за плод готово стъбло е снагата — то вече ухае на жътва богата,                 пъргава риба е всяко движение,                 скриващо сила и страст, и умение, с повей на мускус е всяка въздишка, вятър през нея прохлада разплисква!                 Светлото слънце той затъмнява,                 месец залязва — Звездица остава, лека душата коприна покрива, всичко във него красиво е, живо!                 Но скорпиони зли му завиждат,                 те обичта в ковчези зазиждат!…