Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Господарю, щом искаш във виното ти да няма горчивина, пий го сега — и да ти е сладко!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Нур ад-Дин надигнал чашата и този път я изпил до дъно. Един от търговските синове я напълнил отново, подал му я и рекъл:
— Пий, господине, роб ще ти стана!
Изпил я Нур ад-Дин, напълнил я друг, подал му я и рекъл:
— Слуга ще ти стана!
После му я подал трети:
— Изпий я за мой хатър!
Четвърти я подал:
— Заклевам те, за бога, изпий я, Нур ад-Дин!
Така десетмината се изредили, налели му десет чаши, от всекиго по една. А нали неговият стомах бил млад и нежен, пък и никога не бил пил вино, завъртяла му се главата. Езикът му натежал и той запелтечил:
— За бога, момчета, харни хора сте, благо говорите, пък и мястото тук е тъй хубаво, но трябва да чуем и някоя добра дума! Няма ли дума с виното, няма и полза от него! Както е казал един поет:
Момъкът, който бил стопанин на тази градина, се качил на едно от мулетата и изчезнал за известно време. Когато се върнал, довел египетска девойка, като сребро чиста, като ясна нощ сребриста, като динар в поднос със позлата, като газела в равнината, лицето й — слънце тъмнокосо, очите й — звезди вавилонски, вежди — като лъкове извити, бузи — свежи като с кръв измити, зъби — бисерни, устни — захарни, гръд — твърда и изпъкнала, гънки сладки по корема пръкнали, бедра — от мрамор издялани, хълбоци — пълни възглавници, нозе — колони дамаски, а между тях нещо закръглено диша, то със думи не може да се опише, но е толкова възжелано — за такава като нея поетът е рекъл:
Стопанинът на градината рекъл на девойката:
— Господарке на хубостта, засенчваща всякоя звезда! Ти дойде на това място само защото ние желаем да бъдеш събеседничка на този прекрасен момък, нашия господар Нур ад-Дин! Той е при нас за пръв път!
Тя измъкнала зелена торба от атлазена коприна, обшита с два вида злато, отворила я и изсипала от нея трийсет и два къса дърво. Започнала да сглобява парчетата по определен ред, мъжко с женско, постепенно се оформило дървено тяло, което се издължило и накрая се превърнало в лъскав блестящ уд от индийска направа. Девойката изтръгнала от него звук, сякаш майка зове детето си, сякаш пътник, тъгуващ по родните места, спомнил си водите, които го поили, земята, върху която пораснал, дърводелците, които го измайсторили, бояджиите, които го боядисали, търговците, които го купили, корабите, които го пренесли — прозвънял, извикал, изохкал, въздъхнал, сякаш девойката го питала за всичко това, а той отговарял чрез нея, като напявал следните стихове:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че девойката притиснала уда в скута си, придърпала струните и заредила: