Прагът на вечността [bg]

Но най-напред човек трябваше да намери тунела.

Сержант Смити поведе взвода по пътечка от оризището през малко насаждение с кокосови палми. Щом излязоха от тях, можаха да видят селото — около стотина къщи над обработените полета. Нямаше признаци на живот, но въпреки това навлязоха предпазливо.

Мястото изглеждаше изоставено.

Войниците отиваха от къща на къща и крещяха „Диди мау!“ — виетнамските думи за „Излизай!“. Джаспър надникна в една къща и видя светилището, центъра на повечето виетнамски домове — свещи, свитъци, съдинки с тамян и стенни украси, посветени на семейните предци. После ефрейтор Дони вкара в употреба огнехвъргачката. Стените на постройката бяха изплетени от бамбук и уплътнени с кал, а покривът бе от палмови листа — напалмът бързо я възпламени цялата.

Запътил се към центъра на селището, с готово за стрелба оръжие, Джаспър с изненада чу ритмично потропване. Осъзна, че слуша биенето на барабана — вероятно мо, кух дървен инструмент, който биеха с пръчка. Предположи, че някой го е използвал, за да предупреди селяните да бягат. Но защо продължаваше да удря?

Заедно с останалите той последва шума към средата на селцето. Там намериха малко обредно езерце с лотосови цветове пред малък дин, сградата, център на живота на селото — храм, място за съвещания и училище.

Вътре намериха будистки монах с бръсната глава, седнал с кръстосани крака на пода от утъпкана пръст; той биеше по дървена риба, дълга близо метър. Видя ги как влизат, но не ги спря.

Имаха един войник, който говореше малко виетнамски — бял американец от Айова, но му викаха Жълтура. Смити му нареди:

— Жълтур, попитай тесноокия къде са тунелите.

Жълтура кресна на монаха на виетнамски. Мъжът не му обърна внимание и продължи да бие барабана.

Смити кимна на Лудия Джак, който пристъпи напред и ритна монаха в лицето с тежката военна обувка за действия в джунглата, модел М-1966. Човекът падна назад, от устата и носа му рукна кръв, а барабанът и пръчката отлетяха в обратната посока. Странно, но той остана безмълвен.

Джаспър преглътна. Беше виждал как изтезават партизани от Виетконг за сведения — нещо обичайно. При все че не го харесваше, смяташе, че е разумно — та те искаха да го убият. Всеки мъж над двадесет години, заловен в тази зона, вероятно беше от партизаните или ги подкрепяше активно; Джаспър приемаше, когато ги измъчваха, дори и когато нямаше доказателство, че въобще са се били с американците. Монахът можеше и да прилича на невоюващ, но Джаспър беше виждал как десетгодишно момиченце хвърля граната в паркиран хеликоптер.

Смити вдигна монаха и го задържа изправен, с лице към войниците. Очите му бяха затворени, но дишаше. Жълтура отново го запита.

Монахът не отговори.