Прагът на вечността [bg]

На другия край на полето Джаспър видя три или четири фигури, облечени в тънките всекидневни памучни дрехи на селяните. Преди да успее да ги преброи, те го забелязаха и се стопиха в джунглата.

Чудеше се дали не са от набелязаното село. В този случай неволно ги беше предупредил за идването на ротата. Е, какво пък — спасяването на ранените идваше на първо място.

Маккейн и Фрейзър се затичаха по края на нивата и осигуряваха периметъра. Джаспър детонира един Уили Пит. Това подпали ориза, но стръковете бяха зелени и пламъците скоро угаснаха. За сметка на това във въздуха се издигна стълб от гъст бял фосфорен дим и издаде положението му.

Джаспър се огледа. Чарли знаеше, че подходящо време за нападение над американците е, когато се грижат за мъртвите и ранените си. Джаспър държеше своя М16 с две ръце и оглеждаше джунглата, готов да се хвърли на земята и да стреля, ако открият огън по тях. Видя, че Маккейн и Фрейзър правят същото. Вероятно никой от тях нямаше да има шанса да се наведе. Някой снайперист сред дърветата щеше да разполага с цялото време, за да се прицели и да отправи точен смъртоносен изстрел.

„В тази скапана война винаги става така“, рече си Джаспър. „Чарли ни вижда, но ние не го виждаме. Той удря и бяга. На следващия ден снайперистът плеви оризовата нива и заявява, че е обикновен селянин, който не може да различи предния от задния край на автомата Калашников“.

Докато чакаше, се замисли за дома. Можех да работя за Западна поща, представи си той; да седя в удобната зала на общинския съвет и да дремя, докато някой съветник нарежда за опасностите от недостатъчното улично осветление, а не да се потя в някаква оризова нива и да се чудя дали в следващите няколко секунди няма да ме удари куршум.

Замисли се за семейството и за приятелите си. Сестра му Ана стана голяма фигура в света на книгите, след като откри блестящ руски писател дисидент; публикуваха го под името Иван Кузнецов. Иви Уилямс, някога по юношески влюбена в Джаспър, бе филмова звезда и живееше в Лос Анджелис. Дейв и Вали бяха рокзвезди и милионери. Джаспър пък беше пехотинец от губещата страна в жестока и глупава война на две хиляди километра от никъде.

Чудеше се за антивоенното движение в Щатите. Напредваха ли? Или хората все още се подвеждаха по пропагандата, че всички протестиращи са комунисти и наркомани, които искат да унищожат Америка? През следващата, 1968 година, щеше да има президентски избори. Щеше ли Джонсън да бъде победен? Щеше ли победителят да спре войната?

Хеликоптерът кацна и Джаспър преведе хората с носилките през джунглата до мястото на експлозията. Помнеше ориентирите си и лесно намери взвода. Щом пристигнаха, от отношението на застаналите наоколо хора той можа да разбере, че всички пострадали са мъртви. Хората от медицинската евакуация щяха да откарат обратно пет чувала с трупове.

Оцелелите беснееха.

— Тоя тесноок ни набута право в някакъв проклет капан — обади се ефрейтор Дони. — Това да не е някаква преебавка?