Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Не само той бе отвратен от сцената в храма. Около половината взвод бе наизлязъл и гледаше как селото гори. Над селото като наметало лежеше черен дим. Джаспър можеше да чуе как момичето пищи в храма, но след малко тя спря. Минути по-късно той чу изстрел, после още един.
Какво щеше да направи той по въпроса? Оплачеше ли се, нищо нямаше да се получи, само армията щеше да намери как да го накаже, задето е разбутал работите. „Но може би“, помисли си той, „все пак ще трябва да го направя“. Във всеки случай искаше да се върне в Щатите и да прекара остатъка от живота си в изобличаване на лъжците и глупаците, заради които се извърши тази жестокост.
Тогава от храма излезе Дони и отиде при него.
— Смити те вика — каза той.
Джаспър последва ефрейтора в храма.
Момичето лежеше на пода с дупка от куршум в челото. Джаспър забеляза и кървава следа от ухапване на малката й гърда.
И бащата беше мъртъв.
Майката стоеше на колене и явно молеше за милост.
— Още си девствен, Мъри — започна Смити.
Това значеше, че Джаспър още не е извършил военно престъпление.
Джаспър знаеше какво предстои.
— Застреляй жената — нареди Смити.
— Майната ти, Смити — отвърна Джаспър. — Ти я застреляй.
Лудия Джак вдигна автомата си и опря дулото на цевта във врата на Джаспър.
Изведнъж всички притихнаха и се вцепениха.
— Застреляй жената или Джак ще те застреля — продължи Смити.
Джаспър не се съмняваше, че Смити е готов да издаде заповедта и че Джак ще се подчини. И разбираше защо. На тях им трябваше и неговото съучастие. Убиеше ли жената, щеше да е виновен колкото тях и това нямаше да му позволи да създава неприятности.
Той се огледа. Всички очи бяха спрели върху него. Никой не протестираше или дори не изглеждаше притеснен. Той можеше да каже, че това е ритуал, който са изпълнявали и преди. Несъмнено го правеха с всеки новодошъл в отряда. Джаспър се питаше колко ли хора са отказвали да изпълнят заповедта и са загинали. Били са записани като загуби от неприятелски огън. Няма загуба.
— Не мисли твърде дълго, имаме работа за вършене — продължи Смити.
Джаспър знаеше, че и бездруго щяха да убият жената. Нямаше да я спаси, ако откажаше да го извърши той. Щеше да пожертва живота си за нищо.
Джак го побутна с автомата си.
Джаспър вдигна своя Ml6 и го насочи в челото на жената. Видя, че тя има тъмнокафяви очи и малко сиво в черната си коса. Тя не се отмести от оръжието му, дори не примигна, но продължи да моли с неразбираеми думи.
Джаспър докосна пластината от лявата страна на автомата и я премести от „Предпазител“ на „Полуавтоматична“ — това позволяваше по един изстрел.
Ръцете му не трепереха.
Той дръпна спусъка.
Част шеста
Цвете
1968
41.
Джаспър Мъри изкара две години в армията — една година обучение в САЩ и една година война във Виетнам. Уволни се през януари 1968 година, без даже да са го ранили. Чувстваше се късметлия.
Дейзи Уилямс плати, за да лети той до Лондон и да види семейството си. Сестра му Ана вече беше директор на редакцията в издателство Роули. Най-накрая се омъжи за Ханк Ремингтън, който се оказа по-издръжлив от повечето поп звезди. Къщата на „Грейт Питър“ беше странно тиха — всички младежи се бяха изнесли и там останаха само Дейзи и Лойд. Той сега беше министър в лейбъристкия кабинет и рядко си идваше вкъщи. Етел почина през януари и погребението й бе извършено часове преди Джаспър да полети за Ню Йорк.
Опелото беше проведено в Евангелистката черква Голгота в „Олдгейт“ — мъничката дървена барачка, където се беше омъжила за Бърни Лекуит преди петдесетина години, когато брат й Били и безброй момчета като него се биеха из замръзналите кални окопи на Първата световна война.
Малкият параклис можеше да побере стотина души и още двадесет-тридесет правостоящи; повече от хиляда души се появиха, за да си вземат сбогом с Ет Лекуит.
Пасторът изнесе службата навън и полицията затвори улиците за коли. Ораторите се качиха на столове, за да говорят на множеството. Двете деца на Етел, Лойд Уилямс и Мили Ейвъри, и двамата над петдесетгодишни, стояха отпред с повечето от нейните внуци и няколко правнуци.
Иви Уилямс прочете притчата за добрия самарянин от Евангелието от Лука. Дейв и Вали дойдоха с китари и изпяха „Алисия, Алисия“. Там беше и половината кабинет. Там беше и граф Фицхърбърт. Два автобуса от Абъроуен доведоха сто уелски певци, за да подсилят пеенето на химните.