Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Вечерта Вали отиде на кръчма с неколцина приятели и взе Тами и Лиза. Четири години след напускането на съветския блок той все още се чудеше на изобилието от храна в Америка — големи пържоли, сочни хамбургери, купища пържени картофи, грамадни хрупкави салати, плътни млечни шейкове за почти нищо; допълнителното кафе вървеше безплатно! Не че в Източна Германия такава храна бе скъпа — там просто въобще я нямаше. При касапите винаги имаше недостиг на хубави парчета месо, а ресторантите намръщено предлагаха мършави порцийки неапетитна храна. Вали не бе виждал никога млечен шейк там.
По време на вечерята Вали научи, че бащата на Лиза бил лекар, работел сред мексиканците в Далас, а тя искала да учи медицина и да върви по пътя му. Семейството на Тами държеше печеливша бензиностанции, но братята й щяха да я наследят, а тя щеше да отиде в училище по изкуствата и да учи моден дизайн, с цел да отвори магазин за дрехи. Бяха обикновени момичета, но годината бе шестдесет и седма, те вземаха хапчето и искаха да легнат с някого.
Нощта бе топла. След вечерята всички отидоха в парка. Седнаха до група, която пееше госпели. Вали се включи и в тъмнината никой не го позна. Тами бе уморена след пътя с автобуса и положи главата си в скута му. Той погали дългата й руса коса и тя заспа.
Малко след полунощ хората започнаха да се разотиват. Вали се запъти към дома и докато не стигна дотам, не забеляза, че Тами и Лиза са с него.
— Имате ли къде да прекарате нощта? — попита ги той.
— Можем да спим в парка — произнесе Тами с тексаския си акцент.
— Можете да спите на пода ми, ако искате — предложи Вали.
— Искаш ли да спиш с някоя от нас? — попита го Лиза.
— Или и с двете? — намеси се Тами.
Вали се усмихна.
— Не. В Берлин имам приятелка, Каролин.
— Вярно ли е? — попита Лиза. — Четох го във вестника, но…
— Вярно е.
— И имаш малка дъщеричка?
— Сега е на три. Казва се Алис.
— Но вече никой не вярва във верността и такива дивотии, нали? Особено в Сан Франциско. Всичко, от което се нуждаеш, е любов, нали така?
— Лека нощ, момичета.
Изкачи стълбите до спалнята, която ползваше обикновено, и се съблече. Можеше да чуе как момичетата се движат долу. Легна си веднага след един и половина — ранно време през нощта за един музикант.
По това време обичаше да чете и да препрочита писмата на Каролин. Утешаваше се, когато мислеше за нея, и често заспиваше, като си представяше, че тя е в ръцете му. Настани се на матрака, облегнат на опряна на стената възглавница, и придърпа чаршафа под брадичката си. После отвори плика.
Зачете:
Скъпи Вали…
Странно. Обикновено тя пишеше „Мой любими Вали“ или „Любов моя“.
Знам, че това писмо ще ти причини болка и мъка, толкова тъгувам за това, че сърцето ми почти се пръска.
Какво можеше да е станало? Той зачете бързо.
Ти избяга преди четири години и няма надежда да бъдем заедно в обозримото бъдеще. Аз съм слаба и не мога да прекарам целия си живот сама.
Тя приключваше връзката им — късаше с него. Най-малко това бе очаквал.
Аз срещнах един човек, добър човек, който ме обича.
Имаше си приятел! Това бе още по-зле. Беше предала Вали. Той започна да се ядосва. Лиза имаше право — вече никой не вярваше във верността и подобни дивотии.
Одо е пастор в църквата „Света Гертруда“ в „Берлин-Митте“.
— Някакъв проклет свещеник! — високо изрече Вали.
Той ще обича и ще се грижи за детето ми.
— Нарича я „детето ми“, но Алис е и мое дете!
Ние ще се оженим. Родителите ти са разстроени, но не са спрели да се държат мило с мен, както правят с всички. Дори сестра ти Лили опитва да разбере, въпреки че й е трудно.
„Бас ловя, че й е трудно“, рече си Вали. Лили щеше да удържи най-дълго.
Ти ме направи щастлива за кратко време и ми даде безценната ми Алис, и затова аз винаги ще те обичам.
Вали усети горещи сълзи по бузите си.
Надявам се, че в бъдеще ще намериш в сърцето си сили да простиш на мен и на Одо и че някой ден ще можем да се срещнем като приятели, може би когато сме стари и посивели.
— Може би в ада — изкоментира Вали.