Прагът на вечността [bg]

Джордж отвратено поклати глава. Беше навлязъл в политиката, за да се опълчи на старите политически структури, а не да им се поддава. В сърцето си и Боби беше такъв.

— Боби ще има такава поддръжка в страната, че силните хора няма да могат да го пренебрегват.

— Не си ли говорил с него по този въпрос? — Уилсън се правеше, че не му вярва. — Не си ли го чувал да говори, че хората ще го възприемат като егоистичен и амбициозен, ако тръгне срещу настоящия президент демократ?

— Повечето хора смятат, че той е естественият наследник на брат си.

— Когато говори в колежа Бруклин студентите издигнаха плакат с надпис: „Ястреб, Гълъб или Бъзливец“?

Тази подигравка засегна Боби и смая Джордж. Сега обаче той опита да гледа оптимистично.

— Това означава, че искат той да се кандидатира! — заяви той. — Знаят, че е единственият кандидат, който може да обедини стари и млади, черни и бели, богати и бедни, да застави всички да работят заедно, за да приключат войната и да дадат на черните справедливостта, която те заслужават.

Устните на Уилсън се изкривиха презрително, но преди той да може да залее с надменност идеализма на Джордж, влезе Боби и всички седнаха да закусват.

Мнението на Джордж за Линдън Джонсън се промени. Джонсън бе започнал толкова добре — прокара Закона за гражданските права от 1964 година, Закона за правото на глас от 1965 година и планираше Войната срещу бедността. Джонсън обаче не можа да схване външната политика, както беше предсказал Грег, бащата на Джордж. Джонсън знаеше единствено, че не иска да бъде президентът, който е предал Виетнам на комунистите. Съответно беше безнадеждно затънал в една мръсна война и непочтено съобщаваше на американския народ, че я печели.

Думите също се бяха променили. В детските години на Джордж „черен“ беше вулгарна дума, „цветнокож“ по-изискана, а учтивата — „негър“ — бе изписвана от либералния Ню Йорк Таймс винаги с главна буква, както „Евреин“. Сега „негър“ се смяташе за снизходителна дума, „цветнокож“ за половинчата, и всички говореха за черните, за черната общност, черната гордост и дори за черната сила. Заявяваше се, че черното е красиво. Джордж не беше сигурен какво е значението на думите.

Не яде много от закуската — беше твърде зает да си води бележки по въпросите и по отговорите на Боби за подготовката на изявлението за пресата.

Един от журналистите попита:

— Какво смятате за натиска върху Вас да се кандидатирате за президент?

Джордж вдигна глава от бележките си и видя как Боби се усмихна късо, без хумор и отвърна:

— Не е добре.

Джордж се напрегна. Понякога Боби беше твърде честен.