Прагът на вечността [bg]

Същия следобед трима от сътрудниците на Боби се оттеглиха. Не бяха дошли във Вашингтон да работят за губещ човек.

Джордж беше достатъчно ядосан, за да напусне, но си държеше устата затворена. Искаше да мисли. Искаше и да говори с Верина.

Тя беше в града и както винаги отиде до апартамента му. Сега имаше свой гардероб в спалнята му и държеше там дрехи за студено време, каквито не й трябваха в Атланта.

Толкова беше разстроена, че тази вечер бе близо до сълзи.

— Той е всичко, което имаме! — каза тя. — Знаеш ли колко убити и ранени сме дали във Виетнам миналата година?

— Да, разбира се — отвърна й Джордж. — Осемдесет хиляди. Поставих го в една от речите на Боби, но тази част той не използва.

— Осемдесет хиляди души убити, ранени или изчезнали — повтори Верина. — Ужасно е, а сега ще продължи.

— Тази година загубите сигурно ще бъдат по-тежки.

— Боби пропусна шанса си да постигне величие. Но защо? Защо го направи?

— Твърде съм ядосан, за да говоря с него по въпроса, но смятам, че той сериозно изпитва съмнение по отношение на собствените си мотиви. Пита се дали го иска заради страната, или заради амбицията си. Такива въпроси го измъчват.

— И Мартин — потвърди Верина. — Пита се дали бунтовете в градовете не са негова грешка.

— Но доктор Кинг пази съмненията си за себе си. Като водач трябва да правиш точно това.

— Според теб Боби планирал ли е това заявление?

— Не. Сигурен съм, че го направи импулсивно. Това е едно от нещата, които правят работата с него трудна.

— Какво ще правиш?

— Вероятно ще напусна. Все още мисля по въпроса.

Преобличаха се, за да излязат на вечеря, и чакаха началото на новините по телевизията. Джордж си слагаше бяла вратовръзка на дръзки ивици и гледаше в огледалото как Верина си облича бельото. Тялото й се бе променило през петте години, откакто за пръв път я видя гола. Тази година беше на двадесет и девет и вече нямаше издължения чар на кобилка. Наместо това беше станала по-достолепна и красива. Джордж намираше зрялата й външност за още по-хубава. Беше пуснала косата си в бухналия, тъй наречен естествен стил, който подчертаваше съблазнителността на зелените й очи.

Сега тя стоеше пред огледалото за бръснене, за да си гримира очите.

— Ако напуснеш, можеш да дойдеш в Атланта и да работиш за Мартин — каза тя.

— Не — възрази Джордж. — Доктор Кинг действа само по един въпрос. Протестиращите протестират, но политиците променят света.

— Какво ще правиш тогава?

— Вероятно ще се кандидатирам за Конгреса.

Верина остави спиралата за мигли и го погледна право в очите.

— Охо — рече тя. — Това беше изненадващо.

— Дойдох във Вашингтон, за да се боря за граждански права, но понасяната от черните несправедливост не е само въпрос на права — започна Джордж. Беше мислил дълго време за това. — Става дума и за жилищния въпрос, и за безработицата, и за войната във Виетнам, където млади черни мъже биват убивани всеки ден. В дългосрочна перспектива дори събитията в Москва и Пекин засягат живота на черните. Човек като доктор Кинг вдъхновява хората, но за да направиш нещо наистина добро, трябва да бъдеш изцяло политик.