Прагът на вечността [bg]

Като повечето хора в квартала Вали не заключваше вратите си. Приятели и непознати влизаха и излизаха. Той държеше любимите си китари в заключена стая на най-горния етаж — освен тях не притежаваше почти нищо, което да си струва да се краде. Веднъж седмично един местен магазин зареждаше хладилника и шкафа му с бакалски стоки. Гостите се обслужваха сами, а свършеше ли храната, Вали ходеше на ресторант.

Вечерно време гледаше филми и пиеси, отиваше да слуша групи или се събираше с други музиканти, пиеха бира и пушеха марихуана — у тях или при него. На улицата имаше много за гледане — импровизирани концертни изпълнения, уличен театър и представления, които хората наричаха „хепънинги“. През лятото на 1967 година кварталът внезапно се прочу като световен център на хипи движението. Щом училищата и колежите затвориха за ваканцията, младежи от цяла Америка потеглиха на стоп към Сан Франциско и се понесоха към пресечката на „Хайт“ и „Ашбъри“. Полицията реши да не обръща внимание на общата употреба на марихуана и ЛСД и на повече или по-малко публичния секс в парка „Буена Виста“. Всички момичета вземаха противозачатъчно хапче.

Момичетата бяха единственият проблем на Вали.

Тами и Лиза бяха типични. Дошли от Далас, Тексас, с автобус на Грейхаунд. Тами бе руса; Лиза от мексикански произход; и двете бяха осемнадесетгодишни. Планирали бяха само да поискат автограф на Вали и се смаяха, когато намериха вратата му отворена, а него — да свири на акустична китара, седнал на гигантска възглавница на пода.

Заявиха, че след пътуването с автобуса имали нужда от душ. Той им каза да вървят натам. Двете се къпаха заедно на отворена врата. Той го откри в миг на разсеяна замисленост върху хармониите, когато влезе да пикае. Съвпадение ли беше, че точно в същия момент Тами сапунисваше малките мургави гърди на Лиза с белите си ръце?

Вали си излезе и отиде до другата тоалетна, но за това му потрябва цялата му воля.

Пощальонът донесе писмата, сред тях и препратени от Лондон от Марк Бачълър, менажера на Плъм Нели. Едно бе надписано с почерка на Каролин и имаше източногерманска пощенска марка. Вали го отдели, за да го чете по-късно.

Нормален ден за „Хайт-Ашбъри“. Дойде един приятел музикант и двамата се захванаха да пишат песен, но нищо не се получи. Наминаха и Дейв Уилямс и Бийп Дюър — Дейв живееше при родителите й и се оглеждаше за имот. Някакъв дилър по име Хесус остави половин кило марихуана и Вали скри повечето в кутията на китарен усилвател. Нямаше нищо против да дава; но ако не я разпределяше, тя щеше да е изчезнала до залез-слънце.