Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Бароне — възрази маршалът, — твърде опасно е да се предизвикват кралски обяснения. Да ти призная, опасявам се от нещо.
— Какво е то? — попита надменно баронът.
— А! Ето, че се обиждаш!
— Очарователен си, господин херцог! Виждаш, че всичките ни планове рухват, всичките ми начинания са в застой, и ме съветваш да чакам?!
— Какъв застой? Да видим.
— Ето, най-напред това. Погледни. От сина ми.
— Е, какво става с него?
— Почти цял месец Филип чака в Реймс назначението си. То му е обещано от краля, но заповед не идва, а полкът му ще отпътува след два дни.
— Закъде ще отпътува?
— За Страсбург, така че, ако до два дни Филип не получи назначението си…
— Какво ще стане?
— След два дни Филип ще бъде тук.
— Да, ясно, разбирам. Забравили са го… Бедното момче! Ами така става — администрацията на новия кабинет е мудна. Ако аз бях станал министър, вече щеше да е получил назначението си!
— Не вярвам нито думичка.
— Как така?
— Ако беше станал министър, щеше да изпратиш Филип по дяволите…
— О!
— А сестра му — още по-далеч!
— Удоволствие е човек да разговаря с теб, Таверне! Много си духовит! Но да прекратим разговора дотук.
— О, нямам нищо против, господин херцог! Само че Филип няма да спре дотук! Положението му е нетърпимо! Трябва на всяка цена да се срещнем с краля.
— О, скъпи мой, човек не може да заговори краля, ако той не го заговори!
— В такъв случай — заяви Таверне — ще събера смелост и ще поговоря с дъщеря ми… Във всичко това има нещо твърде подозрително.
Последната дума оказа силно влияние върху Ришельо сякаш беше вълшебна. Херцогът вече си беше съставил мнение за Таверне. Страхуваше се от съюза между бащата и дъщерята, от него можеше да се роди нещо, заради което да изпадне в немилост.
— Е, добре! Не се сърди! Ще направя още един опит. Само че ми трябва повод.
— Имаш повод. Кралят даде обещание…
— На кого?
— На сина ми. А това обещание… Може да му го припомним.
— Наистина… това е хитро. У тебе ли е писмото?
— Да.
— Дай ми го тогава.
Таверне извади писмото от джоба на дрехата си и го подаде на херцога, като го уговаряше да бъде едновременно и дързък, и предпазлив.
— Гръм и мълния! Вършим глупости, но няма значение. Виното е разлято по чашите ни. Трябва да ги изпием до дъно.
Херцогът позвъни.
— Облечете ме и впрегнете конете ми — каза той.
После се обърна към Таверне:
— Искаш ли да присъстваш на моя тоалет, бароне? — попита го той с безпокойство.
Таверне съобрази, че ще обиди приятеля си, ако остане.
— Не, приятелю — заяви той. — не мога. Имам работа в града. Определи ми среща някъде.
— О, в замъка227.
— Така да бъде, в замъка. Бъди в Огледалната зала в единадесет часа. А аз ще вляза при Негово величество.
Таверне се качи в каретата си и тръгна на самотна и изпълнена с размисъл разходка из градината, а Ришельо, оставен на грижите на прислужника си, се подмладяваше на воля, доколкото можеше. Това занимание отне два часа на победителя от Маон.
Сърцето на Таверне биеше до пръсване. Той се отправи към Огледалната зала. Там имаше много придворни, които не се радваха на особена благосклонност, офицери с прошения в ръце и амбициозни благородници. Таверне с въздишка се смеси с тълпата, но все пак се постара да застане в един ъгъл така, че да види маршала, когато той излезе от покоите на Негово величество.
— О! — процеди през зъби той. — Да чакам заедно със селските благородници и с военните! Аз, човекът, който само преди месец вечеря насаме с Негово величество!
Смръщените му вежди подсказваха, че в ума му танцуват много подозрения, всяко от които би накарало лицето на бедната Андре да се покрие с ярка червенина.
136.
Паметта на кралете
Кралят тъкмо се канеше да влезе в кабинета си, когато забеляза Ришельо, който грациозно смени няколко пози и направи елегантен поклон пред Негово величество. Луи XV се спря. Беше почти смутен.
— Значи все още не сте напуснали Версай, драги?
— За четиридесет години, сир, съм напускал Версай рядко, а в повечето случаи съм го правил в служба на Ваше величество.
Кралят застана лице в лице с господин Дьо Ришельо.
— Вие искате нещо от мен, нали?
— О, сир! Преследвам ви с любов и уважение. Благодаря ви, сир, че сте го забелязали.
— Не се правете, че не ме разбирате! Разбирате ме чудесно. Е, добре! Знайте, че нямам какво да ви кажа.
Ришельо се въоръжи с дълбоко безразличие.
— Сир — каза той, — за щастие винаги дълбоко в себе си, при това с най-чиста съвест, съм си казвал, че усърдието ми към вас е било напълно лишено от интерес… А това е голямо предимство, сир!
227
Французите смятат Версай за замък и го наричат шато, но в много преводи на френски автори на български език е предпочетен преводът дворец, тъй като Версай е постоянна резиденция на френските крале и е логично да бъде назован така — бел.ред.