Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Какво искате да кажете?

— Ако бащата е имал нещастието да не се хареса на краля… То един ангел с руси коси и сини очи…

— Не ви разбирам, херцог.

— Един невежа като мене, сир, трепери само при мисълта да повдигне булото на очарователната любовна тайнственост, но Таверне няма ли да получи известна благосклонност заради тази, която смекчава кралското негодувание? О, госпожица Андре сигурно е истински ангел!

— Дъщерята е малко чудовище. Тя няма никакви физически прелести, така както баща й е звяр и няма никакви духовни добродетели! — провикна се Луи XV.

— Охо! Я виж ти! — възкликна слисаният Ришельо. — Значи всички сме се излъгали, че зад този красив външен вид…

— Никога вече не ми говорете за това момиче, херцог! Направо ме побиват тръпки, като се сетя за нея! Нещо повече, херцог. Тя страда от страшна болест… и залага истински капани, херцог. Но за Бога, нито дума повече за нея, иначе ще умра!

— О, небеса! — провикна се Ришельо. — Вече няма да си отворя устата! Ваше величество да умре по моя вина?! О, колко тъжно! Какво семейство! Горкото момче трябва да е много нещастно.

— Сега пък за кого говорите?

— О! Този път ще ви говоря за един искрен и предан служител на Ваше величество! Сир, той е истински образец за подражание и вие сте го преценили правилно, сир!

— Но за кого става дума, херцог? Довършете, тъй като бързам.

— Исках да ви напомня — продължи угоднически Ришельо — за сина и за брата, за Филип дьо Таверне, за този младеж, на когото Ваше величество даде полк.

— Вие сте луд!

— Ех, сир. Все ми се струваше, че обещахте полка, а сега разбирам, че съм се излъгал.

— Не е моя работа да раздавам полкове! Имам си военен министър. Полк ли? Ама че глупост! Нима сте адвокат на това змийско гнездо? Ето, сгрешихте, че ми наприказвахте всичко това. Направо ми прилошава!

Като каза това, кралят обърна гръб на Ришельо и влезе в кабинета си, оставяйки го по-нещастен от всякога.

— Сега поне сме наясно — промърмори старият маршал.

Като се четкаше с кърпичката си, тъй като във вълнението и изненадата си се беше изпоцапал с пудра, Ришельо се отправи към галерията, където приятелят му го очакваше с разяждащо сърцето му нетърпение. Маршалът едва се беше появил, когато Таверне подобно на паяк, който дебне плячката си, изтича към него, за да научи новините. Очите му святкаха, устата му беше издадена напред във формата на сърце, а ръцете му бяха сплетени като гирлянда.

— Е, какво ново научи? — попита той.

— Новото, господине, е — заяви Ришельо, като се изправи, сви презрително устните си и оправи жабото си, — че ви моля повече да не разговаряте с мене!

Таверне смаяно погледна приятеля си.

— Да. Не сте се харесали на краля. Раздразнили сте го твърде много — продължи Ришельо. — А който не се харесва на краля, не се харесва и на мен. Който е нанесъл обида на краля, все едно че е обидил самия мен.