Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Спогодбата стана. Докторът даде на Исидор 50 рубли, като поръча да се завърне по-скоро. Като взе парите, Исидор отиде в хотела и заплати дълга си на хотелиера. Споразумя се с палача на Петропавловската крепост и се уговориха да му плаща по 10 рубли за един труп.
— Тъкмо преди няколко часа обесиха едного — каза палачът. — С него можем да почнем търговията си.
— Отлично! — отговори Исидор. — Тъкмо днес ми е нужен един труп.
След половин час Исидор носеше на гърба си женски труп, пъхнат в чувал. Като пристигна пред къщата на доктора, той плесна два пъти с ръка по уговорения знак.
Докторът излезе, сетне заедно с Исидор влязоха в стаята. Развързаха чувала и извадиха оттам трупа на осемнадесетгодишно момиче.
— Много съм доволен от този труп. Тъкмо за моята работа. Вместо 50 рубли, заслужаваш 70 — ето ги.
От този ден докторът и Исидор се сприятелиха и скоро Исидор се премести да живее у него. Той редовно плащаше на Исидор и беше твърде любезен. Убеди се, че Исидор е буден и начетен момък и искаше да го съветва и напътства.
Изненадаха го закъсненията на Исидор вечерно време. Търсеше го из целия град, но не можеше да го намери. Когато Исидор се завърна, докторът го посрещна с думите:
— Аз помислих, че сте напуснали Петербург.
— Ах, да не говорим повече за това.
Докторът разгледа Исидор и видя бръчки по бледото му и мрачно лице.
— Как живеехте, откакто не сте идвали при мене? — попита докторът.
— Много лошо — отговори Исидор.
— Като че ли сте болен.
— Може и да съм болен. Чувствувам се много отпаднал и всеки друг на мое място щеше да легне на легло, но аз нямам време господин докторе, трябва да ми услужите с нещо.
— Да чуя каква услуга искате.
— Дайте ми 100 рубли назаем.
— Така значи? Вие дойдохте да ми искате пари назаем? Но в момента аз нямам толкова пари.
— Мисля, че сте богат човек.
— Имам толкова, колкото да задоволявам нуждите си като лекар и като човек. Но пари в излишък нямам.
— Но аз трябва да набавя тая сума по какъвто и да е начин — раздразнено отговори Исидор.
— Непременно ли трябва да намерите тази сума? Какво искате да кажете с това?
— Ще напусна Петербург.
— Тъй ли? Истина ли казвате? Не правете това, защото климатът тук е топъл. Мисля, че полицията не ви преследва.
— Не — отвърна Исидор. — За моето заминаване никой не знае освен вие и аз. Други причини ме заставят да напусна Петербург. Аз не ще ги скрия от вас. Слушайте тогава: аз обичам до полуда една жена.
— И аз веднага помислих, че такава е работата.
— Само да можете да видите тази жена, докторе, колко е красива и прелестна! Навярно сте слушали за Феодора Бояновска?
— Феодора Бояновска? Сега разбирам.
— Какво? Нима я познавате? — учуди се Исидор.
— Дали я познавам? Та аз бях добър приятел на мъжа й. Бях домашният им лекар до неговото заточение в Сибир.
— И това зная — каза Исидор. — Научих, че Бояновски избягал от Сибир, но това не е моя работа. Аз обичам неговата жена до полуда.
— Чакайте, приятелю! Това не значи, че и тя ви обича! Ах, не, любезни, тя е голяма кокетка! Послушайте ме, не се доверявайте много на тази Феодора.
— Все едно — отговори евреинът, — аз имам големи доказателства, че и тя ме обича.
— Добре, да не са тези 100 рубли за нея?
Исидор се двоумеше дали да каже цялата истина — най-после реши да му каже всичко.
— Тя ще замине и аз трябва да я придружавам.
— Вие мислите, че ще ви стигнат 100 рубли за тази цел? Знайте, любезни приятелю, че за мъжа; който пътува с нея, тази сума не е достатъчна до първата гара! Най-после вие ще бъдете принуден и по други причини да останете на първата гара.
— По какви причини?
— Поради това, че вие сте болен и ако не се лекувате, болестта така ще се загнезди в младото ви сърце, че после не ще може да се излекува.
— От каква болест мислите, че страдам?
Докторът взе от масата една книга и я даде на Исидор.
— Виждате ли тази книга? Тя се занимава с една болест, която се казва на латински furor amoris, което значи „любовни глупости“.
Исидор се засмя.
— Въпреки че не ми вярвате, така е, сега се намирате в зародишното състояние, по-късно последствията ще бъдат по-опасни.
Докторът му представи накъсо целия ход на тази болест. Щом свърши, Исидор попита:
— Има ли лекарство за тази болест?
— Римският лекар, от когото е тази книга, посочва само два случая, които той излекувал с голяма мъка.
— Как ги е излекувал? — попита Исидор.
— И това ще ви разкажа, но не сега — при друг случай. Щом почувствувате, че болестта е настъпила, елате веднага при мен. Както ви казах, болестта ви е в началото и лесно ще се отървете от нея. Оставете тази жена, която само ви мами. Идете в Германия или Франция, където ще оздравеете. Освен това ще можете да се наредите добре и ще бъдете полезен на родината си. Сега сте нищожен човек, без никаква професия и положение, въпреки богатите ви умствени способности.