Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Още един път добре дошъл! — каза докторът, като прегърна Бояновски. — Аз ще те пазя, доколкото мога.
— Колко сте добър, докторе! — каза Бояновски трошат и очите му се наляха със сълзи. — Не ще остана дълго време при вас, понеже където стъпя, там се вмъква и нещастието. Най-добре ще сторите да ми заемете един револвер. Както съм отчаян, веднъж завинаги бих се освободил от теглата.
В този миг скритият Исидор излезе изпод масата и падна на колене пред краката на Бояновски.
Бояновски се стресна. Той помисли, че това е предателство, извади нож и каза:
— Назад, аз не ще си продам живота така евтино! Ако не искаш да погинеш, бягай!
Докторът схвана добре положението и веднага си спомни, че Исидор се бе скрил. Подслушвал целия разговор, той разбра, че мъжът на жената, която обича, е нещастен. За пръв път чу от устата на Бояновски колко развратна и безхарактерна е Феодора. Това много го трогна.
От очите му падна маската на заслепението. Разбра, че бе попаднал в ноктите на една хиена. Искаше да помоли Бояновски да му прости за грешката, която бе несъзнателно направил.
— Убий ме, заслужавам. Защо ме гледаш тъй втренчено, човече? Ти не знаеш колко съм виновен пред тебе. Аз обичах жена ти, както ти някога. И аз на колене съм я молил за нейната любов.
— Какво приказва този? — обърна се Бояновски към доктора. — Не мога нищо да разбера.
— Стани, Исидор — каза докторът, — аз ще говоря вместо тебе. Бояновски ще разбере след няколко минути това, което искаше да му кажеш.
Исидор стана и като покри лицето си с ръце, седна на един стол.
Доктор Греч разказа накъсо любовната история на Исидор.
— Бедното момче! — каза състрадателно Бояновски, след като изслуша доктора. — Кажете ми поне какво е искала от вас?
— Работата е съвсем проста — каза Исидор. — От обич към Михаил Бакунин станах нихилист. Получих един ден нареждане в течение на месец да убия Феодора. Когато влязох в стаята й, сварих я полугола. Красотата й ме замая и аз не можах да сторя онова, за което бях отишъл. Оттогава съм неин роб. Всеки ден тя ме залъгва с обещания, докато най-после изтръгна тайната. Аз предадох нихилистите!…
— Клетнико, ти заслужаваш смърт! — каза му Бояновски.
— Така е — съгласи се Исидор. — Ето гърдите ми, убий ме.
Бояновски като нихилист имаше право да убие предателя, но той не стори това. Не можеше да лиши от живот човек, който така искрено се кае.
— Разбирам, тя е искала да изтръгне тази тайна, та по-късно да я продаде скъпо на Кардов.
— Уверен съм. Важното тук е, че аз не издадох мястото, където се събират нихилистите, а едно друго място.
— Тогава помогнете ми да й отмъстим — каза Бояновски, като се обърна към Исидор. — Ходите ли още при нея?
— Почти всяка вечер.
— Направете така, че да мога да дойда и аз незабавно.
— Ще я убиете ли?
— Защо, да не би да я жалите? — каза Бояновски, като се засмя приятно. — Искам да убия тази нещастница, за да не съсипе още някой друг. Покажете ми пътя, за да отида при жена си.
— Пощадете живота й, моля ви! — настояваше Исидор.
Докторът се засмя.
— Нали познах болника! Той скърби за един дявол, облечен в човешка кожа, който е изсмукал кръвта му.
Тези думи на доктора подействуваха добре на Исидор.
— Добре тогава! Ще ви покажа пътя, но трябва да бързате, тъй като тя има намерение да отпътува за Петербург.
— Ах, да не иска да избяга?
— Да — каза Исидор. — Право казахте. Тя иска да избяга не само от вас, но и от мене. Утре.
— Как, още утре? Тогава трябва да попречим на заминаването й. Кажете ми по кой път мисли да замине?
— През Москва. Там мисли да се спре няколко дена и оттам ще отиде до морето, откъдето с параход ще замине за Копенхаген.
— Ех, че хитра жена! Кой би могъл да предположи, че ще отпътува за Копенхаген!… С обикновена поща ли ще пътува?