Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
„Какво ли иска тази тълпа? — мислеше си той. — Да не би да са узнали, че съм уволнен!“
Щом спря пред къщата, тълпата го обкръжи и не му позволи да слезе.
— Този е петербургският тигър — чуха се викове.
— Този път няма да му се размине така лесно.
Заканата уплаши Кардов. Той разбра, че му е нужна помощ.
Сети се, че само револверът е у него. Преди обаче да си послужи с него, той реши да държи реч.
— Какво искате от мене, хора? Защо ме спирате?
— Затова, нищожни човече, защото си в съюз с убийците на императора. Толкова дълго време измъчва невинните.
— Кой може да докаже това?
Никой нищо не му отговори. Но след малко някой се провикна:
— Помниш ли генерал Кнудзон?
Тези думи силно подействуваха на тълпата, понеже всички обичаха и почитаха генерала, който в старите си години трябваше да се мъчи в Сибир.
Кардов хвърли поглед към говорещия.
— Исидор, проклети евреино!
— Спомни си за Феодора — пошепна му Исидор, — жената, която открадна от ръцете ми. Знай, че жив ще те разпъна — това ще ти е наказанието и отмъщението ми.
Като чу тия думи, Кардов гръмна с револвера си, но не го улучи, а удари една жена, която беше наблизо.
Този изстрел раздразни много тълпата. Те свалиха Кардов от тройката и викаха:
— Разкъсайте го на парчета! Той заслужава това!
В тая минута се зачу военна тръба.
— Казаци идват. Бягайте, защото ще ни изпотъпчат с конете си.
Казаците пристигнаха. Тълпата се отдели на една страна и в тоя момент Кардов беше свободен.
Ротмистърът слезе от коня си и учтиво каза на Кардов:
— Ваше Благородие, бъдете под моята защита и не се бойте от нищо.
Иван Кардов наведе глава.
— Ако Ваше Благородие желае, ще отстъпя коня си.
— Когато Кардов искаше да се качи на коня, един от тълпата се приближи и извика: Какво му правите тази чест, не знаете ли, че той е уволнен от служба? Той вече не е директор на полицията.
— Уволнен! Истина ли е това, Ваше Благородие?
Кардов мълчеше, което значеше, че потвърждава това, което го питат.
Ротмистърът се възкачи на коня си и си мислеше:
„Значи Кардов е изпаднал пак в немилост! Ако знаех, нямаше да изморявам казаците си.“
— На конете, момчета! Хайде в галон в казармата!
Кардов поглеждаше тъпо след казаците, които се изгубиха пред очите му.
„Изпаднах в немилост — каза си Кардов. — Изпаднах в немилост!“
Кардов насочи револвера към челото си, но в оръжието нямаше нито един патрон — за него не беше останал.
LXVIII. КРАДЕЦЪТ НА МЪРТЪВЦИ
Доктор Греч работеше в кабинета си над медицинско съчинение, започнато от дълго време. Докторът беше учен човек, но на малцина беше познат като такъв. Той беше неженен. Страхуваше се да не би женитбата да попречи на работата му.
Изведнъж прекъсна работата си и захвърли перото.
„Не, не върви така. По този начин аз никога няма да довърша съчинението си. Липсва ми изследването над живо и умряло тяло. Трупове имам, но нямам инструмент, с който да изуча химическия състав на членовете. Не мога да намеря този, който приготвяше тези инструменти.
О, приятелю Яники, защо ме изостави? Ти си единственият, комуто поверих своя труд. Аз ще докажа, че обесените живеят, ще докажа също, че тези, на които се отсичат главите, не са напълно умрели. Но всичко това аз можех да докажа само ако Яники беше жив. Той съумя от разни химически вещества да получи онази течност, която възбужда отново сърцето 10 часа след обесването. Толкова търсих Яники, не можах да го намеря.
Виновни за всичко това са нихилистите. Кой знае дали и той не е замесен в атентата. Трябва да се помъча сам да си приготвя онази течност.“
Почукване на вратата го отвлече от тия разсъждения. Той стана и отвори. На прага се показа един момък с доста овехтели дрехи.
— Ах, Исидор, това сте вие! Влезте!
Исидор, внукът на Марголински, влезе.
Идваше да уреди настаняването си на работа, за да се прехранва, защото парите, които Феодора му беше дала, се свършиха и той трябваше да се погрижи за припечелването на прехраната си.
Един ден той се срещна с доктор Греч, който се съгласи да го назначи при себе си, за да може да се прехранва. Докторът каза на Исидор, че той ще трябва да му доставя мъртъвци, за което добре ще му плаща. Исидор много се учуди, но когато разбра, че труповете ще служат за медицински цели, се успокои.
— Нужни са ми тела само на обесени и убити хора. За всяко тяло ще ви заплащам по 50 рубли.
Исидор се двоумеше, но нуждата го принуди да приеме. Ала той не можеше сам да отива и да търси труповете. Трябваше да се спазари с някой палач да му ги продава на по-ниска цена.