Фурията на курсора

До него Макс поразено затаи дъх.

Капитан Сирил учтиво се поклони на лейди Антилус и тя също така сериозно се поклони в отговор.

— Нейна светлост предложи своите услуги като призовател на вода и лечител за периода на първоначалното ни изграждане като легион — продължи Сирил. — Всички знаете, че това не е първата й служба в легионите като трибун на медицината.

Тави вдигна вежди. Върховна лейди тук, в лагера? Това беше нещо сериозно за обикновен легион, независимо какво казва капитана. Върховната кръв на Алера притежаваше огромно количество сила благодарение на своя невероятен талант като призовател на фурии. Един Върховен лорд, както бяха казвали на Тави, имаше сила колкото центурия рицари, а Антилус, един от двата града, които защитаваха огромната северна Защитна стена, беше известен със своето майсторство и упоритост в битките.

— Знам, че това не е прието, но аз ще се срещна с всеки един от вас, за да приема неговите клетви. Ще го направя в следващите два дни. Междувременно инструкциите ви са при Лорико и той ще ви покаже вашите подразделения. Ще се радвам, ако всички вие се присъедините към моята маса за вечеря. Свободни сте.

Тези на столовете се изправиха и всички мъже учтиво се разделиха, за да пропуснат лейди Антилус първа. Почти без шум те взеха кожените си чанти за съобщения от Лорико.

— Хайде, момчета — измърмори им Магнус, без дори да отвори чантата. — Ще се разделим тук. Успех и на двамата.

Той се усмихна и се върна в палатката на капитана.

Тави и Макс си тръгнаха, четейки заповедите си. Достатъчно просто. Той трябваше да докладва на трибун Грахус и да му оказва съдействие в управлението на складовете и имуществото на легиона.

— Оказа се не такъв, какъвто очаквах — каза Тави.

— А?

— Капитанът — отвърна Тави. — Мислех, че ще прилича на граф Греъм. Или може би на сър Майлс.

Макс изсумтя и Тави се намръщи, поглеждайки приятеля си. Лицето на огромния Антилар беше бледо, а челото му беше покрито с капчици пот. Този му вид не беше нов за Тави, който неведнъж се беше грижил за Макс по време на махмурлук. Но сега видя нещо ново в лицето на приятеля си зад особеното изражение на лицето му. Страх.

Макс се страхуваше.

— Макс? — попита Тави с тих глас. — Какво става?

— Нищо — каза Макс тихо и рязко.

— Лейди Антилус? — попита Тави. — Това е твоята…

— Мащеха — отговори Макс.

— И защо е тук? Заради теб?

Очите на Макс се завъртяха наоколо.

— Отчасти. Но ако е изминала целия този път, това е защото брат ми е тук. Това е единствената причина тя да е тук.