Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Магнус се усмихна:
— Това е в стила на Сирил.
Тави задържа коня, за да спре и да се огледа. Строен джентълмен на средна възраст, облечен в обикновена сива туника, излезе да ги посрещне. Непосредствено над сърцето на туниката му, разделена по дължина на червена и синя половинка, беше избродиран орлов профил — символът на короната.
— С какво мога да ви помогна, господа? — той погледна всеки от тях, а после неочаквано се усмихна на маестрото. — Магнус, доколкото разбирам?
— Славата ми върви преди мен — каза маестрото. Той стисна ръце зад гърба си и се протегна. — Вие имате предимство пред мен.
Човекът отдаде чест, като притиска юмрук към сърцето си, както е обичайно в легионите.
— Лорико, сър. Камериер. Вие сте моят началник.
Той махна с ръка и млад паж пристъпи да поеме конете.
Магнус кимна и стисна ръката му в традиционно ръкостискане.
— Радвам се да се запознаем. Това е подтрибун Сципио Руфус. Центурион Антилар Максимус.
Лорико поздрави останалите.
— Капитанът провежда първото си общо събрание на подчинените, господа, ако желаете да присъствате, заповядайте вътре.
Макс им кимна.
— Лорико, а мен би ли ме упътил към моето подразделение?
— Моля за извинение, центурион, но капитанът помоли и вие да присъствате.
Макс вдигна вежди и направи подканващ жест към Тави:
— Сър.
Тави кимна и влезе в палатката, оглеждайки помещението. Навита на руло легионерска туника лежеше върху стандартно поолющено походно легло. Това беше единственият признак, че някой живее в палатката. Няколко бюра стояха покрай стените, но вниманието им беше привлечено от трикраките лагерни табуретки в центъра, които бяха заети от жена и половин дузина мъже.
Имаше и двадесетина мъже в доспехи, които се бяха разположили из цялата палатка, образувайки широк полукръг около с нищо незабележим плешив мъж в доспехи, надянати върху сива туника. Капитан Сирил.
Бронята на легиона правеше раменете на човек да изглеждат по-широки, но раменете на Сирил нямаха нужда от това. Предмишниците му бяха голи, покрити с белези, а кожата му беше опъната от дебели възлести мускули. Бронята му беше украсена със същия знак на червено-син орел, който Тави видя на туниката на Лорико, знак, който по някакъв начин беше вграден в стоманата.
Тави се отдръпна настрани, за да могат Магнус и Макс да влязат, и те се оказаха в центъра на вниманието, когато Лорико ги представи.
— Подтрибун Сципио, Асторис Магнус и Антилар Максимус, сър.
Сирил се откъсна от документите, които държеше в ръка, и им кимна.
— Тъкмо навреме, господа. Добре дошли.
Махна им с ръка да се присъединят към кръга около него.
— Заповядайте.
— Казвам се Ритиус Сирил — продължи той, след като те се присъединиха към останалите. — Мнозина от вас ме познават. За тези, които не знаят, аз съм роден в Плацида, но домът ми е тук, в легионите. Дълги години служих като легионер във Фригия, Рива и Антилус, а също и като моряк в Парция. Служил съм като рицар на желязото в Антилус, като трибун на териториалните войски, трибун по тактика и трибун на рицарите, а също и като подтрибун на легион. Участвал съм в бойни действия срещу ледени хора, каними и марати. Това е първият легион, който командвам.
Той направи пауза, за да плъзне поглед по стоящите в стаята, после каза:
— Господа, ние се оказваме в незавидното положение на пионери. Никога досега не е имало легион като този. Някои от вас може би очакват, че службата в подобно военно подразделение ще е политически символ, който ще направи ежедневната ви работа лесна, а военните действия — малко вероятни.
— Ако е така, значи грешите — каза той и гласът му стана сух като трохи хляб. — Не правете грешки. Възнамерявам да обуча този легион така, че да го направя равен на всеки друг легион в Империята. Предстои ни много работа, но аз няма да изисквам от никой от вас повече, отколкото от самия себе си.
— В допълнение, аз, както и всеки от вас, съм осведомен за разнообразните цели, които преследват лордовете и сенаторите, подкрепяйки основаването на този легион. За да няма недоразумения, всички трябва да знаете, че аз нямам търпимост към политиката и имам малко търпимост към глупаците. Това е легион. Нашата работа е войната и отбраната на Империята. Няма да позволя да се играе с това. Ако сте тук с други намерения или нямате смелост за тежка усилна работа, надявам се да подадете оставка тук и сега и да изчезнете още утре след закуска — погледът му обходи стаята. — Има ли желаещи?