Фурията на принцепса

— Седи със сестра ти в ложата на лейди Плацида — небрежно каза Амара.

— С Исана? — намръщи се Бърнард. — Разбира се, беше прекалено много да иска от Гай да я остави на мира.

— Тихо, паузата свърши — каза Амара и стисна ръката на Бърнард.

— Врагът, който преди се смяташе само за теоретична, неопределена заплаха, се превърна в истинска, много сериозна заплаха за Империята — продължи Гай. — Вордът е в Алера.

Амара почувства как тялото на Бърнард се напрегна.

— Към момента може само да предположим, че те са пристигнали и са се заселили примерно в края на миналото лято, след края на бунта на Калар, в пустошта югозападно от града.

— Подходящо място за това — избоботи Бърнард.

Амара промърмори нещо в съгласие. Този район беше идеален за ворда да се установи и да започне да се разпространява. Беше богат на гори и пълен с дивеч, като в същото време там практически нямаше хора.

Всъщност именно затова те успяха да стигнат до Калар през този регион в похода с Първия лорд. Поход, който сега беше известен като „походът без фурии“. В резултат те освободиха великата огнена фурия Калас, която живееше под планината до град Калар. Успяха да го направят, преди побърканият Върховен лорд Калар да я използва, за да погуби много хора със себе си в момента, в който легионите най-накрая го победят.

— Открихме присъствието им преди месец — продължи Първият лорд, — когато започнаха да атакуват южните патрули около Пустошта. Веднага бяха изпратени групи курсори и бойни патрули от рицари, за да определят броя на врага и местоположението му.

Той спря и обходи с поглед Сенаториума.

— Загубите ни бяха катастрофални.

— Кървави врани — изръмжа Бърнард. Дясната му ръка се сви в юмрук, кокалчетата му изпукаха — ако бяха достатъчно внимателни, би трябвало… никой не се вслуша.

— Ти опита — прошепна Амара.

— Най-близкият легион, един от новосформираните временни каларски легиони, беше изпратен да защитава района — продължи Гай. — Той влязъл в схватка с ворда на около тридесет мили на юг от Пустошта и бил разбит в рамките на час. С изключение на двама рицари Аери, спасили се с бягство, за да съобщят за съдбата на легиона, никой друг не е оцелял.

Шепотът стихна.

Гай продължи да говори с безстрастен тон.

— Всички войски в региона, включително Сенатската гвардия и двата временни каларски легиона, веднага бяха прегрупирани и обединени и срещнаха противника в северния край на Пустошта. Не можем да сме напълно сигурни какво се е случило там, но очевидно и във втората битка никой не е оцелял.

Мъртва тишина увисна над потресения Сенаториум.

Гай се обърна към широкия плитък басейн в центъра на амфитеатъра и махна с ръка над него.

Гладката повърхност на водата се накъдри, а след това се превърна в познати планини, долини и реки — пълноцветна карта на цяла Алера, в която градът на всеки Върховен лорд беше отбелязан с непропорционално голям модел на съответната цитадела — включително и мрачната, с огнен кратер на върха, планина Калас — на мястото, където някога се намираше град Калар.