Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Време беше да поразпитам Чин за самата нея. Не биваше да задълбавам единствено в интересуващото ме, иначе невидимите наблюдатели бързичко можеха да ми обърнат по-специално внимание.
— Ти защо започваш от най-ниския ранг? — попитах я доста нетактично. — За себе си разбирам — засега не могат да ми намерят друго място… поне докато не порасна малко. Ти обаче си родена на Медуза. Сигурно знаеш поне каква ще ми е работата?
Тази тема като че й допадна повече.
— Аз… ние де, ще почистваме и зареждаме със запаси влакове, а понякога и бусовете. Не е трудно, ще видиш!
Пак имах за какво да се учудя.
— Не използват ли роботи?
— Не, глупчо — ухили се тя. — В заводите роботи има колкото искаш, само че във влаковете и бусовете е нужен човек, за да разтреби каквото някой друг е намърлял. А и Държавата смята, че дори една работа да е достъпна за робот, не е нужно хората непременно да я отбягват.
Последното прозвуча почти като цитат от свещено писание. Двамата щяхме да бъдем чистачи — и какво толкова? Забелязах все пак, че Чин не отговори на първия ми въпрос.
— Ти си умно момиче — рекох почти искрено. — Говориш като начетен човек. Защо си при нас, некадърниците от първото стъпало?
Събеседничката ми въздъхна и ме погледна малко притеснено.
— Ако не искаш да ми кажеш, няма да ти се сърдя — побързах да я уверя.
— Няма нищо за криене. Свикнах вече. Прав си, в училище разправяха, че коефициентът ми за интелигентност бил страхотен, ама каква полза? Като съм се раждала, или още преди това, с главата ми станало нещо нередно. Обясниха ми, че приличало на късо съединение, но засегнатият център бил толкова малък, че не можели да го открият и оправят. Почти във всичко съм си нормална. Само като погледна буквите на думите, веднага започвам да бъркам. — Посочи терминала. — С това се оправям добре, защото има гласова връзка. Лошо е обаче, когато нещо излезе на екрана… — Поклати тъжно глава и отново въздъхна. — Като си помисля, май сега приказваш с най-умната неграмотна на Медуза.
Ама че спънка — и за нея, и за Държавата! В едно технологично общество трябва да можеш да четеш. Както и да го извърташ, за да се приспособиш, стигаш до наръчници за поддръжка и ремонт, до обяснителните надписи на схемите и така нататък. В цивилизованите светове биха се опитали да я излекуват. Макар още никой да не бе измислил как веднъж завинаги да отърве децата от тази болест — наричаше се „дислексия“. Нещо обаче взе да не ми се връзва, щом си спомних за вездесъщите дребосъци.
— Защо твоите микроби не са ти оправили главата? — попитах недоверчиво. — Нали уж тук никой не се разболява?
Чин вдигна рамене.
— Пратиха ме при специалисти, но те казаха, че съм си останала каквато съм се родила. Може би микробите смятат, че точно такава трябва да бъда. Дори лекарите да ми пренагласят клетките, те сигурно пак ще развалят всичко. Примирих се вече, но преди страшно беснеех. Бях по-умна от повечето други деца, дето изкараха хубави оценки на тестовете и още продължават да учат.
— Значи ще си останеш чистачка, сервитьорка или нещо подобно? — попитах със съчувствие. — Ще вършиш работа, която не може или не бива да се остави на машините, стига да не изисква четене?
— Е, току-виж, нещата тръгнат на добре — спокойно отвърна Чин. — Когато говоря с компютъра, всичко е наред. Иначе си прав… Има всякакви професии, в които ще съм добра, но грамотните ще ме превъзхождат. Само че и без това след време ще се занимавам с друго. Защо според теб ни събраха в двойка?
Позамислих се.
— Защото и двамата не пасваме никъде ли?
Тя се разсмя.
— Не… въпреки че може и затова да е било! Не съм се сетила. Само че от нас със сигурност очакват да създадем нова семейна група. Аз ще бъда главната майка — ще въртя къщата и ще се грижа за децата. Ще мога да ги науча на разни неща, докато са още малки, а и никой не би се мръщил, че оправям домашните сметки, като си бъбря с компютъра. Няма да е чак толкова лошо. По-страшно ще е да ме натикат завинаги в най-тъпото бачкане, да ме направят момиче за забава или просто да ме захвърлят на някой спътник на Момрат.