Медуза: Мръвка за тигъра

Припомних си видяното в бусовете и столовата, и чак сега ми светна в главата — ами да, повечето хора наоколо бяха от нежния пол…

— Ей, искам да разбера нещо, ама ми го кажи направо — промърморих кисело. — Ако, да речем, се присъединим към някое от големите семейства и то вече си има предостатъчно мъже, възможно ли е да си сменя половата принадлежност?

Чин кимна.

— Непременно ще стане. С всички се случва. И никой не си блъска главата в стената заради това.

— Само че за мен е нещо съвсем ново — побързах да й напомня. — Навсякъде, дори по другите планети на Диаманта, доколкото ми е известно, който си се роди мъж, такъв си остава. Трудничко ще свикна, че тук не важи…

Обществото на Медуза се оказваше явно по-смахнато, отколкото бе ми изглеждало, но сега ме порази друг въпрос — щом микробите на Уордън можеха да предизвикат такава коренна промяна за доста кратък период, на какво ли още бяха способни? Започна да ми се мержелее смътната догадка, че местните жители носят у себе си потенциала да се превъплъщават безпроблемно… стига само да контролират проклетите мъничета, вместо да чакат покорно промените. Ами че така човек би се превърнал по своя воля в когото или каквото му е изгодно в момента! Споменах предпазливо на Чин за предположението си.

— А, носят се какви ли не слухове, особено за щуротиите, дето стават с Дивите из тяхната пустош, обаче никой мой познат не е виждал такова нещо. Не се прави по желание.

Аз не исках толкова лесно да се простя с надеждите си. Каквото става от само себе си — може и да се контролира, особено на свят с компютри и способни психоспецове! Охотно бих заложил живота си срещу увереността, че Ипсир или е насъскал цял екип кадърни изследователи да разнищват проблема, или вече се е сдобил с решението. Разбира се, ако бях прав, външността на всеки наоколо можеше да се окаже измамна. Лесно си представях защо дори самата идея за такова чудо се подлага на присмех от властите. Общество от хора, превръщащи се в каквото си пожелаят, щеше да е несъвместимо с тоталитарната система на Ипсир. Най-сетне започвах да напипвам по-вдъхновяващи възможности… но сега не биваше повече да приказвам за това.

— Какви са тези Диви?

— Побъркани — обясни момичето. — Истински диваци. Живеят на открито, извън Държавата. Първобитна жалка сган. Много са суеверни и непрекъснато се мъчат да оцелеят. Знам, защото съм ги виждала.

Стана ми интересно.

— Как са се появили? Да не са прогонени от Държавата? Бегълци ли са?

— Никой не знае — вдигна рамене Чин. — Имало ги е още преди тя самата да е била създадена. Може да са потомци на първите изследователи или заселници, които не са понасяли цивилизацията.

Не й повярвах, разбира се, но изглеждаше правдоподобно да са деца и внуци на онези, които не са искали да се подчинят на строгия контрол. Не се съмнявах, че наистина живеят примитивно — Медуза беше суров и гаден свят. Все пак за мнозина такова жалко съществуване би било по-поносимо, отколкото да се чувстват като риби в аквариум. Не беше излишно да знам, че ги има, че извън градовете и транспортните мрежи ледената пустиня си оставаше недокосната от хищната ръка на Държавата. Нямах особено желание да ровичкам за корени в замръзналата земя, но поне можех да разчитам и на това в краен случай…