66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Може би ако се поровят, ще открият някаква самоубийствена страна на Габриел Орн, която ще обясни всичко.
Но Магнъс не вярваше, че това ще се случи.
Тъкмо беше извадил ключовете си, когато входната врата се отвори и на прага се появи хазяйката му в цялата си прелест.
Катрин бе висока, с къса, боядисана в черно коса, бял грим и метални обеци и игли, стърчащи от лицето и ушите й. Носеше черни дънки, тениска и палто. Приличаше малко на брат си Арни, но чертите й бяха по-остри. С едната си ръка бе прегърнала дребно като птиче момиче с къса руса коса.
— Здрасти, Магнъс — каза Катрин на английски. Бе живяла известно време в Англия и обичаше да упражнява езика с Магнъс. — Ние излизаме. Това е Тина, между другото.
— Здравей, Тина — поздрави той. — Как си?
Тина кимна, усмихна се и се сгуши във високата си приятелка.
Магнъс все още не бе запознат с конвенциите на женското приятелство в Исландия и не разбра на какво точно става свидетел в момента.
Катрин забеляза объркването му.
— Отказах се от мъжете, Магнъс. Те смърдят и лъжат. Не е ли така?
— Ами… — започна Магнъс.
— С Тина ми е много по-добре — прекъсна го Катрин и пристисна русото миньонче.
Тина й се усмихна и двете бързо се целунаха по устните.
— Няма да кажеш на Арни, нали, Магнъс? Аз нямам нищо против, но той само ще се разстрои.
— Няма — обеща Магнъс.
Една от причините Арни да настани Магнъс при Катрин беше, за да я шпионира. Но Магнъс не искаше да прави това. Той харесваше Катрин — тя бе добра съквартирантка, макар да не се засичаха много често. А може би точно заради това.
Щом влезе в антрето, той усети миризма на готвено. Отиде до кухнята да провери дали Катрин не е забравила нещо във фурната. Там завари Ингилейф, която разбъркваше нещо с дървена лъжица в голям тиган.
— Здрасти — каза тя и се приближи до него. Целуна го дълго и страстно.
— Здравей — отвърна Магнъс с усмивка. — Изненада ме.
— Бил си в „Гранд Рок“, нали? По дъха ти се усеща.
— Нещо против? — попита той.
— Не, разбира се. Това кръчме ти подхожда идеално. Само не ме води и мен там. Обичаш ли миди?
— Да.
— Слава богу.
— Ами… ти как влезе тук, Ингилейф?
— Катрин ми отвори. Между другото, запозна ли се с Тина? Много е сладка, нали?
— М-м… може — промърмори Магнъс. Не беше сигурен, че му харесва Ингилейф да влиза в дома му, без да го предупреди.
— В петък съм канена на купон у Якоб и Селма. Искаш ли да дойдеш?
— Това онзи дребния с големия нос ли беше?
— По-скоро е едър с малък нос. Виждал си го. Те са двама от най-добрите ми клиенти.
Ингилейф държеше шикозна галерия и се справяше отлично. Клиентите й бяха някои от най-богатите хора в Рейкявик: красиви хора, които купуваха красиво изкуство и се обличаха красиво. Всички те се отнасяха дружелюбно към Магнъс, но той някак не се вписваше сред тях. Най-малкото, той нямаше никакви дизайнерски дрехи — нито костюм, нито дори тениски. Любимите му ризи бяха марка „Ел Ел Бийн“, но това не се броеше, както и костюмът му, купен от магазин „Мейсис“. Но най-важното бе, че всички тези хора се познаваха още от деца.
— Не знам — каза Магнъс. — Предполагам, че ще имам работа по делото Оскар Гунарсон.
— Добре — Ингилейф явно нямаше нищо против. Никога нямаше против да излиза без него.
Магнъс не беше сигурен какво точно изпитва към нея, но му хареса как тя се появи в дома му и в центъра на живота му — без предупреждение или покана.
Тя го погледна.
— Виж… мидите могат да почакат.
Магнъс погледна към Ингилейф и се усмихна. Тя бе сгушена в него, положила глава на гърдите му, а русата й коса галеше брадичката му. Очите й бяха затворени, но не спеше. Магнъс забеляза добре познатия белег над едната й вежда. Устните й бяха притихнали в лека усмивка.
— Много ми е удобно така. Аз ли ти пасвам, или ти на мен?
— И двамата си пасваме — каза той. — Като сглобка.
— Да…
И наистина беше така. Ингилейф бе едно от хубавите неща в Исландия, една от причините Магнъс да остане. В Щатите имаше гадже от няколко години — адвокатка на име Колби. Тя бе умна, привлекателна и знаеше какво иска. А то беше Магнъс да зареже полицията, да запише право, да си намери хубава работа и да се оженят. Но Магнъс не искаше и затова се разделиха.
Затова, но и защото Колби не искаше някакви бандюги да стрелят по нея с полуавтоматично оръжие по улиците на Бостън.
Ингилейф нямаше намерение да се омъжва за него или да го променя. Запознаха се още през първата му седмица в Исландия. Тя бе свидетел, а после и заподозряна в убийството, което той разследваше. Извървяха труден път заедно. Бащата на Ингилейф, също като неговия, бил убит, когато тя била малка. Магнъс разкри какво е станало и истината се оказа много тежка за Ингилейф.