Шпионите на Собек [bg]

— А този Сгеру? — попита Амеротке. — Той тук, в Тива, ли е, или е в Нубия?

— Господарю — намеси се Бузирис, — той би могъл да е навсякъде: Тива, Мемфис, Нубия. Би могъл да е стражът отвън или просякът пред вратата. Не знаем.

— Но защо? — попита Валу. — Защо точно сега?

— Защо не? — отговори Матайа. — Нубия винаги е мечтала да бъде независимо кралство. Можете ли да си представите, господарю Валу, Нубия да прогони египетските войски, да изхвърли вицекраля на Божествената; нубийските отряди да се вдигнат и да нахлуят нагоре по Нил? Има хора, които мечтаят не само за независимо царство, а дори за господство на Нубия над Египет!

— Но защо точно сега? — настоя Амеротке, като отпи от чашата си с надеждата поне малко да облекчи напрежението.

— Те мислят, че това е най-подходящото време — отговори Куфу. — В природата, господарю, всяко нещо следва сезоните. Семената се засяват, спят известно време, после се разпукват и разцъфват. И с това е същото. Божествената е на трона над две години. Погледнете вашата история. При управлението на всеки един фараон Нубия отправя някакво предизвикателство, само че този път то е много, много по-сериозно.

Амеротке поклати глава — можеше да разбере нубийския бунт, но това надигане на аритите?

— И те са готови на смъртен риск? — попита той. — Като другарите им, аритите, които бяха набити на кол днес сутринта?

— Те дълбоко вярват в безсмъртието — отговори Матайа. — През каквито и мъки да преминат, ще попаднат в прегръдките на Нема и ще живеят щастливо през вечността.

Амеротке ужасено затвори очи. Припомни си как двамата с брат му се опитваха да тренират хрътката салуки42 в семейната им градина, а тя търчеше навсякъде и преобръщаше всичко наопаки, предизвиквайки пълен хаос. Ето това се беше случило и тук, помисли си той. Сгеру беше планирал да предизвика хаос и смут. Нападението срещу Божествената в момента на нейния триумф, покушението срещу нейния главен обвинител и върховния й съдия точно когато караха пленник арит в Тива. Меджайските съгледвачи, които мистериозно измираха; имперските куриери, които не достигаха до местоназначението си и изчезваха без следа. Той си пое дъх. Скоро армията на Омендап щеше да тръгне в поход на юг. И най-малкият проблем би могъл да прерасне в сериозна криза. Някои тивански аристократи негодуваха срещу Хатусу. Още от възцаряването й те изцяло се бяха противопоставили на това, жена да сложи Двойната корона. Подобно предателско поведение щеше да се разпространи като тиня в блато. Шушукането, клюките из двора, а после и в именията покрай Нил, щяха да наберат сила. Фараонът трябваше да абдикира, а можеше дори и да бъде премахнат! По-младият полубрат на Хатусу, Тутмос, щеше да поеме боздугана и скиптъра и да царува над Народите на Деветте лъка43.