Подземен свят [bg]

Призрака не знаеше повече. От друга страна, не любопитстваше, а и той не разказваше на Итън за живота си извън изкопа. Итън не знаеше нищо за Маги или за другите обитатели на тунела. Призрака не споделяше с опекуна си колко често лежи буден и зъзне от студ с очи, овлажнели при спомена за родителите си и за ухаещия на жасмин Амритсар. Или че лицето на умиращия Дани продължава да го преследва в кошмарите му. Оголени, окървавени зъби; уста, пълна със стомана и пурпур.

Той просто продължаваше да съществува, да работи на изкопа, да заравя лопатата си в тайника ѝ след края на смяната, да се връща у дома в тунела и да се грижи за хората там.

Преди четири нощи — четири нощи, преди да открият тялото в изкопа — Призрака се прибираше „вкъщи“ и както обикновено погледна към църковния двор. Този път обаче видя, че надгробната плоча е наклонена наляво.

Вместо да продължи към тунела, той свърна в противоположната посока към Падингтън. Чакаше го дълъг път, но беше свикнал. Това беше част от ежедневното наказание, което изтърпяваше за своето…

Малодушие, мислеше си понякога, вледенен в часовете на непрогледния мрак преди зазоряване.

Но не бе проявил малодушие в нощта, когато спаси Маги, нали? Пребори се за правдата.

Може би все пак не беше малодушие. Поне не това. Бездействието му се дължеше вероятно на колебание или на неохота — на нещо, което бе спряло ръката му в нощта на бойното кръщене и бе посрамило и него, и семейството му.

Редно бе да плати с живота си и щеше да плати, ако Итън Фрай не се беше намесил. Понякога Призрака се питаше дали всъщност не е проявил най-жалко малодушие, приемайки предложението на асасина.

Глух за уличната шумотевица — какофония от тропот на конски копита, викове на амбулантни търговци, стържеща цигулка на уличен музикант — той вървеше, потънал в спомени за Мрака. Когато сутринта вратата се отвори, Призрака очакваше екзекуторът му да застане на прага. Появи се обаче Итън Фрай, усмихнат от ухо до ухо. Изражението му се промени тутакси при вида на Джаядип, по чието лице се четеше ясно, че предвкусва смъртта. Както предишния ден, седна на сламата до него и обясни, че му е необходим за важна мисия в Лондон и Арбаз е дал благословията си.

Уточни, че се налага да действа под прикритие. „Дълбоко прикритие“, така се изрази Итън. Предупреди го да не си въобразява, че от съжаление е скроил какъв да е план, само и само да спаси младежа от асасинското острие. Бил поискал Джаядип да му служи, защото той бил най-талантливият му ученик.

— Помниш сигурно, че не одобрявах възложената ти мисия — каза Итън и Джаядип кимна тъжно. — Причината е, че виждам у теб хуманност, от която според мен Братството може да извлече полза. Новата ти задача обаче няма да е приятна. Ще станеш друг човек, Джаядип, ще скриеш предишното си съществование зад неузнаваема маска. Вече няма да бъдеш Джаядип Мир, разбираш ли?

Младежът кимна и Итън излезе от килията. Ала този път вратата остана отворена.

След кратък размисъл Джаядип също се изправи и най-сетне напусна Мрака.