Ръкописът на Фулканели [bg]

— Какъв ден, господи!

Остана известно време в това положение после тръсна глава:

— Е, време е да чуем твоята история.

— Просто чаках влака — сви рамене той.

— И почти го хвана.

— Забелязах. Благодаря, че се намеси навреме.

— Няма защо да ми благодариш! По-добре ми кажи какво, по дяволите, става и защо ние с теб се радваме на неочаквана популярност!

— Ние с теб?!

— Да, ние с теб! — гневно отвърна тя и заби показалец в покривката. — След удоволствието да се запозная с теб бях посетена от един тип, който се опита да ме убие! Оказа се, че хора, които смятах за приятели, изведнъж се превърнаха във врагове. И накрая от жилището ми тайнствено изчезна един труп, а ченгетата ме сметнаха за откачалка!

Бен внимателно изслуша разказа й за преживяното през последните двайсет и четири часа.

— А като капак на всичко, опитвайки да ти спася кожата, почти бях отнесена от онзи влак! — мрачно завърши тя, замълча за момент и добави: — Предполагам, че не си получил съобщението ми…

— Какво съобщение?

— Не мислиш ли, че все пак трябва да включваш мобилния си телефон, макар и от време на време?

На лицето на Бен се появи горчива усмивка. Беше изключил телефона си именно по време на разговора си с нея. Измъкна го от джоба си и натисна копчето.

— Наистина имам съобщение — простена той, видял малкото пликче в ъгъла на екрана.

— Браво, Шерлок — иронично го погледна Робърта. — Всъщност може би стана по-добре така, защото реших да ти го предам лично и тръгнах да те търся. А в момента се питам защо изобщо си направих труда.

— А как разбра къде да ме търсиш? — попита той.

— Забрави ли, че си уреди тази среща в мое присъствие? Обади ти се някакъв човек на име…

— Лорио.

— Да, май така се казваше. Имаш очарователни приятели. Но както и да е. Чух, че си уреждаш среща в Бринанкур и реших да те хвана там, в случай че вече не е късно. — Очите й се заковаха в лицето му: — Искам да ми обясниш какво става, Бен! Нима всички журналисти от „Сънди Таймс“ водят толкова вълнуващ живот?

— По всичко личи, че твоят ден е бил доста по-вълнуващ от моя — отбеляза той.

— Спести ми глупостите, ако обичаш! Ти имаш нещо общо с тази история, нали?

Той не отговори.

— Попитах те нещо, Бен! — настоя тя. — Само не ми казвай, че е нещастно стечение на обстоятелствата, моля те! В рамките на един ден ти се появяваш и задаваш въпроси за работата ми, разговорът ни е заснет, а някой се опитва да премахне и двама ни! Тук му е мястото да добавя, че изобщо не вярвам на журналистическата ти версия. Кой си ти, Бен?

Той допълни чашите с вино, смачка недопушената цигара в пепелника и веднага запали нова.

— Хей! — закашля се тя. — Винаги ли правиш така?