Дъщерите на Костотрошача [bg]

Не е редно, Райън. Не бива да го правиш.

— Ще се оправя — каза той. — Не е лесно да гледаш как едно дете умира.

— Какво правеше Калид през това време?

Челото на психолога се беше оросило с капчици пот. И друг път се беше сблъсквал със зверства, но това май оглавяваше списъка.

— Стоеше до вратата и ме наблюдаваше.

— И нищо не каза? Изобщо ли не реагира?

— Не, нищо не каза. Но по лицето му се стичаха сълзи.

— Това изненада ли ви? Да видите такава емоционална реакция от страна на толкова жесток човек?

— Цялата постановка беше емоционална реакция от негова страна — отговори Райън. — Той беше убеден, че аз съм убил поне хиляда деца също толкова жестоко.

Лекарят кимна, сякаш разбираше, ала Райън се съмняваше, че би могъл.

— Трудно ми е дори да си представя как сте се чувствали в онази стая, капитане.

Беше въпрос.

— Вие как бихте се чувствали?

— Кажете ми какво изпитвахте.

Гаденето се върна и Райън преглътна, уплашен да не би наистина да повърне. Емоциите, които го преследваха мъчително, постепенно щяха да отшумят. А междувременно трябваше да ги приеме и да се справи с тях по най-добрия възможен начин. Както беше направил, докато убиваха Мириам.

— Не можех да му отстъпя, разберете го. Целта му беше да ме пречупи. В онзи момент единственото, което можех да направя, беше да пречупя него.

— Значи, докато убиваха Мириам, вие седяхте и какво правехте?

— Нищо.

— Затворихте очи — каза лекарят.

— Да.

— Но не чувствахте нищо?

— Нямах избор.

— Успяхте ли да изключите емоциите си?

— Не знам. Знам само, че Калид плачеше, а аз не.

Джули продължаваше да го стрелка с погледи над екрана. Райън не беше сигурен дали й се иска да го удуши, или да се разплаче заради него.

— Кажете ни какво се случи след това.

— Доведоха третата жертва. Още едно момче. Калид ме нарече безсърдечна свиня, задето отказвах да направя каквото иска.

— Бяхте напълно сигурен, че ако му бяхте казали името и адреса на съпругата си, той щеше да изпълни заплахата си, така ли?

— Да.

— Продължавайте.

— Три часа по-късно влязоха и убиха момчето.

— Три часа?

— Калид съкрати времето.

— По същия начин ли го уби?

— Да.

— Този път гледахте ли?

— Не.

— Калид реагира ли видимо?

— Излезе от стаята.

— Разбирам. А вие? Каква беше вашата реакция този път?