Градината на Рама [bg]

— Защото е грешно — отвърна много сериозно.

През следващите минути нееднократно се опитах да подхвана разговор, но Майкъл нямаше желание да говори. Тъй като не ми оставаше нищо друго, в края на краищата тихо се облякох в тъмното. Когато си тръгнах, Майкъл едва успя да произнесе едно анемично „лека нощ“.

Не се върнах веднага в моята стая. В коридора осъзнах, че все още не съм готова да се изправя пред Ричард. Облегната на стената, аз се борех със силните чувства, които ме бяха обзели. Защо бях приела, че всичко ще стане твърде лесно? И какво щях да кажа на Ричард сега?

Когато влязох в стаята, дишането на Ричард издаваше, че не спи. Ако бях по-смела, може би още тогава щях да му кажа какво е станало с мен и Майкъл. Но за момент ми беше по-лесно да пренебрегна темата… Това беше сериозна грешка.

Следващите два дни бяха напрегнати. Никой не спомена това, което Ричард веднъж беше назовал „фертилизационно събитие“. Мъжете се опитваха да се държат така, сякаш нищо не се е случило. На втората вечер след вечерята аз принудих Ричард да се разходим, докато Майкъл сложи момичетата да спят.

Стояхме на защитния вал, който се издига над Цилиндричното море, а Ричард обясняваше химията на ферментационния процес при новото му вино. В един момент аз го прекъснах и го хванах за ръка.

— Ричард — очите ми търсеха в неговите любов и успокоение — много ми е трудно… — Гласът ми заглъхна.

Дълго време Ричард ме гледаше втренчено.

— Искаш да кажеш, че той е импотентен?

Първо кимнах, сетне напълно го обърках, като поклатих глава.

— Може би не съвсем — заекнах аз, — но онази нощ с мен беше така… Мислех, че просто е прекалено напрегнат или че изпитва вина, или може би прекалено отдавна не е… — Млъкнах, осъзнавайки, че казвам твърде много.

Ричард се загледа над морето за цяла вечност.

— Искаш ли да опиташ отново? — попита с абсолютно безизразен глас. Не се извърна да ме погледне.

— Аз… аз не знам — отговорих и стиснах ръката му. Готвех се да кажа още нещо, да попитам дали ще може да го преглътне, ако опитам още веднъж, но Ричард рязко се отдръпна от мен.

— Кажи ми, когато решиш — изрече лаконично.

Седмица или две бях сигурна, че ще зарежа цялата идея. Бавно, много бавно някакво подобие на веселие се завърна в нашето малко семейство. В нощта след приключването на менструацията ми, за първи път от една година насам ние с Ричард се любихме два пъти. Той изглеждаше особено удовлетворен и беше много приказлив, докато почивахме в прегръдките си след втория път.

— Трябва да призная, че известно време бях истински разтревожен. Влудяваше ме мисълта, че правиш секс с Майкъл, макар и по една общоприета и логична причина. Знам, че е много глупаво, но ужасно се страхувах, дали няма да ти хареса, разбираш ли? И че по някакъв начин нашите взаимоотношения могат да бъдат повлияни от това.