Артър & Джордж [bg]

Дадоха мебелите на склад и оставиха децата при мисис Хокинс. От мъглата и влагата на Лондон се озоваха в чистата суха прохлада на Давос, където Туй бе настанена в „Курхаус Хотел“ под купчина одеяла. Както предсказваше доктор Пауъл, болестта доведе със себе си странен оптимизъм, който в комбинация с кротката натура на Туй я направи не просто търпелива, а бодра и жизнерадостна. Беше напълно ясно, че за броени седмици се е превърнала от съпруга и майка в немощен инвалид; тя обаче не си и помисляше да роптае срещу това положение, камо ли да беснее, както би сторил Артър на нейно място. Той беснееше и заради двамата — мълчаливо и насаме. Грижливо прикриваше най-мрачните си чувства. Всяка безропотна кашлица пронизваше с болка не нея, а него; тя храчеше по малко кръв, ала неговото сърце непрестанно кървеше от изблици на вина.

Каквато и да бе неговата вина, каквато и небрежност да бе допуснал, стореното не можеше да се поправи и оставаше само едно — яростна атака срещу проклетия микроб, възнамеряващ да я унищожи отвътре. А когато присъствието му не бе наложително, Артър намираше само един начин да се разсее — пълно физическо натоварване. Беше донесъл в Давос норвежките си ски и взимаше уроци от двама братя на име Брангер. Когато умението на ученика започна да догонва свирепата му решителност, те го отведоха да изкачи Якобсхорн; от върха той се обърна и видя как далече долу в града свалят знамената в тяхна чест. По-късно същата зима братята го преведоха през прохода Фурка на височина 2700 метра. Потеглиха в четири сутринта и пристигнаха в Ароза около пладне. Така Артър стана първият англичанин, прекосил алпийски проход със ски. В хотела в Ароза с резервацията се зае Томас Брангер. До името на Артър в графата за професия той записа: Sportesmann.

С помощта на алпийския въздух, парите, най-добрите лекари, сестринските грижи на Лоти и упоритата борба на Артър срещу дявола състоянието на Туй се стабилизира, после постепенно взе да се подобрява. Към края на пролетта сметнаха, че е достатъчно укрепнала, за да се върне в Англия, което позволи на Артър да замине на авторско турне из Америка. Следващата зима отново се върнаха в Давос. Първоначалната тримесечна присъда бе отменена; всички лекари бяха единодушни, че здравето на пациентката се е възстановило донякъде. Третата зима прекараха в хотел „Мена Хаус“ насред пустинята близо до Кайро — ниска бяла сграда на фона на величествените пирамиди. Артър се дразнеше от сухия и хладен въздух, но намираше утеха в билярда, тениса и голфа. Представяше си бъдещето като безкрайна поредица от ежегодни зимни изгнания, всяко малко по-дълго от предишното, докато… Не, не биваше да поглежда по-надалече от пролетта или лятото. Поне все още успяваше да пише въпреки непрестанната смяна на параходи, хотели и влакове. А когато не му се пишеше, излизаше в пустинята с топка за голф и се мъчеше да я прати колкото се може по-далече. Всъщност цялото му игрище не бе нищо друго, освен една необятна пясъчна яма; където и да паднеше топката, нямаше измъкване. Струваше му се, че същото е станало и с живота му.