Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво те води тук, Тома?
От последния път, когато бях общувал с нея, бях написал дузина романи, преведени на двайсет езика и продадени в милиони екземпляри по целия свят. За една библиотекарка, пред чиито очи бях израснал, това трябваше да означава нещо. Не очаквах непременно да ме похвали, но поне да прояви някакъв интерес, което така и не се случи.
— Искам да заема една книга — отговорих аз.
— Първо ще проверя дали картата ти е валидна — каза тя, хващайки се за думите ми.
Преувеличавайки малко шегата, Зели започна да търси в архивите на компютъра си хипотетична библиотечна карта отпреди двайсет и пет години.
— Ето, намерих я! Точно както си мислех, имаш две невърнати книги: „Дистинкцията“ на Пиер Бурдийо и „Протестантската етика и духът на капитализма“ на Макс Вебер.
— Шегуваш ли се?
— Да, шегувам се. Кажи ми какво търсиш.
— Книгата на Стефан Пианели.
— Той беше един от съавторите на учебника по журналистика, публикуван от…
— Не тази книга, а разследването му по случая на Венка Рокуел, „Момичето и смъртта“.
Тя въведе заглавието в компютъра си.
— Вече не разполагаме с тази книга.
— Как така?
— Тя бе издадена през 2002 г. от едно малко издателство. Тиражът е изчерпан и оттогава не е преиздавана.
Погледнах я спокойно.
— Подиграваш ли ми се, Зели?
Тя се престори на обидена и обърна монитора към мен. Погледнах екрана и установих, че книгата наистина не фигурира в каталога.
— Това е абсурдно. Пианели е бивш ученик. Навремето със сигурност сте купили няколко екземпляра от книгата му.
Зели сви рамене.
— Да не мислиш, че купуваме по няколко екземпляра и от твоите книги.
— Моля те, отговори на въпроса ми.
Малко смутена, тя подръпна твърде широкия си блузон и свали очилата си.
— Неотдавна ръководството на училището взе решение да се махне книгата на Стефан от библиотеката.
— По каква причина?
— Защото двайсет и пет години след изчезването на онова момиче то бе издигнато в култ от някои настоящи ученици на гимназията.
— Онова момиче? За Венка ли говориш?
Зели кимна утвърдително.
— Констатира се, че през последните три-четири години книгата на Стефан непрекъснато е вземана от библиотека. Имахме няколко екземпляра, но списъкът на чакащите беше дълъг колкото ръката ми. Венка често се споменаваше в разговорите на учениците. Миналата година хетеродитките дори поставиха пиеса за нея.
— Хетеродитките?
— Това са членовете на група блестящи, елитарни, феминистки настроени момичета. Нещо като дамско общество, което пропагандира идеите на една нюйоркска феминистка група от началото на XX в. Някои от тях живеят в общежитие „Никола дьо Стал“ п всичките са си направили татуировката, която Венка имаше на глезена си.
Спомнях си тази татуировка — дискретно татуирани на кожата й букви. GRL PWR, или Girl Power. „Силата на жените“. Дока- го продължаваше обясненията си, Зели отвори един документ на компютъра си. Това беше афишът за музикален спектакъл, наречен „Последните дни на Венка Рокуел“. Той ми напомни на обложката на един албум на група „Бел и Себастиан“ — черно-бяла снимка, бледорозов фон, надпис с изящен шрифт.
— Бяха си извоювали правото да провеждат възпоменателни вечери в някогашната стая на Венка, издигайки в зловреден култ някои нейни вещи, и да честват деня на изчезването й.
— Как си обясняваш увлечението на съвременните младежи по Венка?
Зели завъртя красноречиво очи.
— Предполагам, че някои момичета се идентифицират с нея, с нейната романтична любовна история с Клеман. Тя въплъщава някакъв илюзорен идеал за свобода. А изчезването й на деветнадесет години я е обвило във вечен ореол.
Докато говореше, библиотекарката бе станала от стола си, за да търси нещо по металните рафтове, които се простираха зад дългото заемно гише. Най-накрая се върна с творбата на Пианели.