Последната одисея [bg]

12:55

— Няма начин! — изкрещя Ковалски през виещия вятър.

Спасителната група се беше сгушила от подветрената страна на трите червени снегомобила. Деляха пространството с една шейна, теглена от хъскита с дебела козина. Кучетата си бяха изровили малки гнезда в леда и се бяха свили там, без да обръщат внимание на студа.

Нука ги беше използвал, за да преведе трите снегомобила презледника. Беше обяснил защо беше избрал шейната: „Кучетата намират най-безопасния път през леда. Без тях лесно можеш да пропаднеш в някоя скрита пукнатина. Научаваш се да се доверяваш на техните очи и носове“.

След като излязоха от хотела в Тасиилак, се качиха на един джип „Рам 2500“ с огромни гуми и поеха по коварен чакълест път, за да стигнат до ледника Хелхайм. Бурята ги връхлиташе непрекъснато и блъскаше колата с толкова силни пориви, че едва не я преобръщаше. Стигнаха ледника и спряха до група малки боядисани в синьо бараки и десетина снегомобила. Оказа се, че семейството на Нука има туристическа фирма, предлагаща преходи през ледника.

Мария попита хлапето къде са родителите му и Нука каза, че баща му и майка му участват в спасителната група на Тасиилак. Заминали за вътрешността, за да се справят с някакъв спешен случай, който е ангажирал и повечето опитни хора в градчето.

Ковалски погледна онези, които бяха останали.

„Вторият състав…“

Въпреки изказаните по-рано опасения Йорген също беше дошъл с тях. Както и още двама от местните — яки по-възрастни мъже, които казаха, че са роднини на семейството, което вероятно важеше за всички в селището. Бяха завързали въже за задницата на един от снегомобилите.

Нука — беше навил свободната част на въжето на рамото си — посочи покрай гумените вериги на снегомобила.

— Това е единственият път към сърцето на ледника. Надолу през мулина.

— Няма начин — повтори Ковалски.

Надигна се от прикритието на снегомобилите. Вятърът едва не отвя предпазните му очила, дадени му от Нука заедно с каска и дебела канадка, която му беше твърде малка — ръкавите й дори не достигаха до китките му.

На десет метра пред него бялата повърхност на ледника беше прорязана дълбоко от син поток. Водата се спускаше отгоре и пропадаше в широка три метра дупка надолу към дълбините на ледника.

Мулин, както я беше нарекло хлапето.

Ковалски поклати глава.

„По-скоро почти замръзнал водовъртеж“.

— Да не си решил да се спуснеш в това нещо с въже? — невярващо попита Ковалски.

Нука вече беше облякъл водолазен костюм, който покриваше цялото му тяло. Дори имаше маска на лицето.

— Спускали сме се и преди.

Мария пристъпи към тях.

— Откъде знаеш, че този мулин се свързва с реката, която е изтичала от Хелхайм?

— Доктор Макнаб ми каза — отвърна Нука. — Когато не водя туристи, понякога помагам на Мак да картографира потоците и каналите. Тази работа няма край, тъй като всичко непрекъснато се топи и се мести.