Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Емет.
— Да, той. Той скочи към нея, но тази червенокосата е бърза. Той прелетя точно зад нея и почти се заби в Пол. Затова Пол… е, познаваш Пол.
— Да…
— Падна му пердето. Не мога да кажа, че го виня, едрият кръвопиец направо скочи върху него. Той му се нахвърли — ей, не ме гледай така! Вампирът беше на наша земя.
Опитах се да си преправя физиономията, така че той да продължи. Ноктите ми се впиваха в дланите ми от напрежението на разказа, макар че знаех, че всичко беше наред.
— Както и да е, Пол пропусна и големият се върна обратно. Но точно тогава, ъм, ами, ъъъ, русата… — изражението на Джейкъб беше комична смесица от отвращение и нежелан възторг при опита да каже дума, с която да опише сестрата на Едуард.
— Розали.
— Както и да е. Тя стана доста териториално настроена и затова Сам и аз застанахме веднага до Пол. Тогава водачът им и другият рус…
— Карлайл и Джаспър.
Той ми хвърли раздразнен поглед.
— Знаеш, че всъщност не ми пука. Както и да е, Карлайл заговори Сам, опитвайки се да успокои атмосферата. Изведнъж беше много странно, защото всички наистина се успокоиха и то наистина бързо. Беше онзи, за когото ми каза, който се меси в главите ни. И дори и да знаехме какво прави, не можехме да сме неспокойни.
— Да, знаем какво е чувството.
— Наистина досадно, ето какво е. Само ти не би могла да си раздразнена след това — той поклати гневно глава. — Та, Сам и водачът вампир се съгласиха, че Виктория е наш общ приоритет, и започнахме да я преследваме отново. Карлайл ни даде преднина, за да можем да следваме следата както си му е реда, но тогава тя пое по скалите северно от Макаа, точно където границата се пресича с брега за няколко мили. Тя се гмурна във водата отново. Големият и спокойният ни поискаха разрешение да пресекат границата и да я последват, но естествено ние казахме не.
— Добре. Искам да кажа, постъпили сте глупаво, но се радвам. Емет никога не е достатъчно предпазлив. Можеше да пострада.
Джейкъб изсумтя.
— Е, твоят вампир каза ли ти, че сме ги нападнали без причина и напълно невинната му дружина…
— Не — прекъснах го аз. — Едуард ми каза същото, просто без толкова детайли.
— Хъх — каза Джейкъб изпод дъха си и се наведе да вземе камък от милионите камъчета, които лежаха пред нас. С небрежно перване, той го запрати на добрите стотина метра в залива. — Е, тя ще се върне, предполагам. Ще я хванем следващия път.
Потреперих; естествено, че щеше да се върне. Дали Едуард щеше наистина да ми каже следващия път? Не бях сигурна. Щеше да се наложи да хвърлям по едно око на Алис за знаци, че това ще да се повтори…
Джейкъб не беше забелязал реакцията ми. Той се беше загледал във вълните със замислено изражение и свити устни.
— За какво си мислиш? — попитах, след дълъг момент на мълчание.
— Мисля си за това, което ми каза. За това, че предсказателката те е видяла да скачаш от скалата и са помислили, че се самоубиваш и как всичко излезе от контрол… Осъзнаваш ли, че ако само ме беше почакала, както и трябваше, тогава кръ… Алис нямаше да те види да скачаш? Нищо нямаше да се промени. Сега сигурно щяхме да сме в гаража ми, както всяка друга събота. Нямаше да има никакви вампири във Форкс и ти и аз… — той прекъсна, дълбоко замислен.
Беше объркващо, начинът, по който каза всичко това, сякаш щеше да е хубаво нещо да няма вампири във Форкс. Сърцето ми задумка неравно при празнотата на картината, която той обрисува.
— Едуард щеше да се върне така или иначе.
— Сигурна ли си в това? — попита той, отново войнствен веднага щом произнесох името на Едуард.
— Раздялата… не беше добър избор за нито един от нас.
Той започна да казва нещо, нещо ядосано, според изражението му, но се спря, пое дълбоко дъх и започна отново.