Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Дали?
— Ако е разтревожен, че съм наранена или нещо подобно — най-вероятно.
— Моята идея продължава да звучи по-добре.
— Моля те, Джейк. Това наистина ме дразни.
— Кое?
— Това, че вие двамата сте готови да се убиете един друг! — оплаках се аз. — Подлудявате ме! Защо не можете просто да се държите цивилизовано?
— Той готов ли е да ме убие? — попита Джейкъб със зловеща усмивка, незабелязващ гнева ми.
— Не и колкото ти изглежда си! — осъзнах, че крещя. — Поне той може да се държи зряло когато стане въпрос за това. Той знае, че ако нарани теб, ще нарани и мен — затова никога не би го направил. На теб изглежда изобщо не ти пука за това!
— Да, разбира се — промърмори Джейкъб. — Сигурен съм, че именно той е пацифистът.
— Ъх! — изтръгнах ръката си от неговата и избутах главата му настрани. Свих колене до гърдите си и обвих здраво ръце около тях.
Гледах към хоризонта разгневена.
Джейкъб беше тих за няколко минути. Най-накрая той стана от земята и седна до мен, обгръщайки с една ръка раменете ми. Отърсих я от себе си.
— Съжалявам — каза тихо той. — Ще се опитам да се държа по-добре.
Не отговорих.
— Все още ли искаш да чуеш за Сам? — предложи той.
Свих рамене.
— Както казах, това е дълга история. И много… странна. Има толкова много странни неща в този нов живот. Нямах време да ти разкажа дори и половината от него. И това със Сам — всъщност дори не знам дали ще успея да го обясня правилно.
Думите му изостриха любопитството ми въпреки гнева ми.
— Слушам те — отвърнах сковано.
С крайчеца на окото си видях, че той се усмихва.
— Сам го е преживял много по-трудно от нас. Тъй като е бил първият, бил е сам и не е имало кой да му каже какво става с него. Дядото на Сам умрял преди той да се роди, а баща му никога не е бил наблизо. Не е имало кой да разпознае признаците. Първият път когато се случило — когато се преобразил — помислил, че полудява. Отнело му две седмици, за да се успокои и да се преобрази обратно. Това е било преди ти да дойдеш във Форкс, затова и не би могла да си спомниш. Майката на Сам и Лия Клиъруотър съобщили на рейнджърите да го търсят, също и на полицията. Хората мислели, че е станала някаква злополука или нещо такова…
— Лия? — попитах изненадана. Лия беше дъщерята на Хари. Когато чух името й, в мен автоматично се надигна състрадание. Хари Клиъруотър, дългогодишният приятел на Чарли, почина от сърдечен удар миналата пролет.
Гласът му се промени, стана по-твърд.
— Да. Лия и Сам бяха влюбени от гимназията. Започнаха да излизат още когато Лия беше първокурсничка. Беше обезумяла когато той изчезна.
— Но той и Емили…
— Ще стигна и дотам — това е част от историята — каза той. Бавно вдиша и издиша шумно.
Предположих, че е глупаво да мисля, че Сам никога не е обичал друга преди Емили. Повечето хора се влюбват и разлюбват много пъти в живота си. Просто бях виждала Сам с Емили и не можех да си го представя с някоя друга. Начинът, по който я гледаше… е, напомняше ми за погледа, който бях виждала в очите на Едуард, когато гледаше в мен.
— Сам се върнал — каза Джейкъб — но не казал на никого къде е бил. Плъзнали слухове, че се бил замесил в лоши неща, главно. И веднъж се случило така, че Сам срещнал дядото на Куил, стария Куил Атеара, когато той дошъл да посети госпожа Ълий. Сам се здрависал с него. Старият Куил без малко да получи удар. — Джейкъб направи пауза, за да се засмее.
— Защо?
Той постави ръката си на бузата ми и придърпа лицето ми, за да го погледна — беше се наклонил към мен, лицето му само на няколко сантиметра от моето. Дланта му изгаряше кожата ми, сякаш той имаше треска.
— О, да, вярно — казах. Беше ми неудобно в това положение — лицето му толкова близо до моето и горещата му ръка върху кожата ми. — Сам е имал температура.
Джейкъб се засмя отново.
— Ръката на Сам била толкова гореща, сякаш е седял върху нея на котлон.
Той беше толкова близо, че усещах горещия му дъх. Махнах небрежно с ръка, за да се освободя от ръката му и да отдалеча лицето си, но преплетох пръстите си в неговите, за да не нараня чувствата му. Той се усмихна и се понаклони, незаблуден от опита ми за равнодушие.
— Та, господин Атеара отишъл право при другите старейшини — продължи Джейкъб. — Те били единствените, които още знаели, които помнели. Господин Атеара, Били и Хари всъщност били виждали дядовците си да се променят. Когато старият Куил им казал, те се срещнали тайно със Сам и му обяснили. Било по-лесно когато той разбрал, когато не бил вече сам. Те знаели, че той няма да е единственият, повлиян от завръщането на Кълънови — произнесе името с несъзнателна горчивина — но никой все още не бил достатъчно голям. Затова Сам зачакал и ние останалите да се присъединим към него…