Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Анка. О!… Техните работи добри ли бяха?
Маргариди. Разумява са, за нас, гърците, бяха от най-добрите, защото знаяха да извличат пари от вас, игнорентите, и да ги проваждат в нашата патрия за школи да са учи нашата неолеа. Малиста!
Анка. След като зачерни лицето ми, мож да говориш каквото щеш. Но ми кажи, сега що да правя?
Маргариди. Ще поседим тук някой други ден, додето ти са наситя, па сетне ти ще си отидеш у дома си, и аз ще си гледам работата. Не лук яли, не на лук миришат. Тъй правят цивилизованите.
Анка. Да си ида у дома? Тъй, с черно лице?
Маргариди. Като ти е черно, ще го умиеш със сапун, па…
Анка. Не смяташ за баща ми?
Маргариди. Како да смятам? Ще та помъмри, ще та похука, може и поступа — туй.
Анка. Мислиш ще ма приемне.
Маргариди. Като си му дъщеря, няма какво да прави. Инак отива пак в хапуса.
Анка. Ти имаш българина за най-долен, но тряба да знаш, че и самата мравя, като я настъпиш гледа за отмъстение.
Маргариди. Отмъщение може да са чака от секи друг човек, само от българин не. Той не знае друго, само да трепери пред другия.
Анка. Ако има един бог, има̀ ще и една правда. Аз ти казвам, че ти ще заплатиш скъпо за неправдата, що ми направи. Да, моите невинни сълзи не ще паднат на сухо.
Маргариди. Бог високо, а цар далеко, казва руснакът. (потропва със сабията си о земята.)
ЯВЛЕНИЕ IV
Горните, Селянката.
Селянката (като са задава, на себе си). Черната чума да та земе.
Маргариди. Слушай, като наготвиш лова, да направиш и две пилета на крачка. Знаш…
Селянката (настърни). На гърлото ти да са разкрачат.
Маргариди. И на милината да гудиш зиадечко масло и нмного каймак, и да я опечеш хубаво. Хем скоро, че ми е гладно.
Селянката (също). Камъние да плюскаш!
Маргариди. Ами на таз кокона донесе ли мляко?
Селянката. Питах я, ами тя не рачѝ.
Маргариди (на Анка). Защо не рачѝ? (Анка мълчи.) Мълчиш? Български инат. (На Селянката.) Знаш ли, че тази кокона е българка като тебе?
Селянката. Пази, боже. Тя да беше българка, щеше да си стои у дома.
Маргариди (ухилено). Тя е от българските кокони, от учените. Знаш?
Селянката (настърни). За очите я заловило учението.
Маргариди (също). Не щеш ли и ти да станеш кокона?
Селянката. Не же туря душата си в пъкъла.
Маргариди. Не бой са, аз ще ти дам пашапорт за в рая.
Селянката. Дай на себе си (като тръгва, на себе си), дявол нечестив.
Маргариди. Ела сам!
Селянката (като са повръща). Куко?
Маргариди (като туря ръка на нея). Я кажи ми: не ещш ли да та направя кокона?
Селянката (като са дръпва силно и ококорено). Стой миром, зер кат’ти грабна кубилцата… хич не думам, че имаш сабия.
Маргариди. Бре, ти си била лошева!
Анка. Що са подиграваш с жената? От ръцете ѝ хляб ядеш.
Маргариди (като улавя Селянката). Я да та видя юнак ли си.
Селянката (като го бутва). Махни са, куче урсушко. (Избягва.)
Маргариди (като изважда сабията си). Я, сега аз тебе ще та направя на парчета. (Отива донейде и са връща.)
В това време вън от сцената са зачува тропотия.
Маргариди (уплашено). Някои си идат.
ЯВЛЕНИЕ V
Горните, Митю, после Герги, Пенчю, Димитраки и Злата.
Анка (уплашено). Ах, боже! Що е?
Митю (който влиза буйно със сабия във ръка). Стой, проклетий!
Маргариди (като издига сабията). Вън! Убит си!
Анка (като са тегли назад). Ах, боже!
Залавят се двама на двоебой. Митю ранява Маргариди.
Маргариди (като пада долу). Уби ма!
В това време влизат Герги, Пенчю, Злата и Димитраки.
Анка (като вижда майка си, впуска са да я прегърне). Мане!
Злата (също като я прегръща). Ах, рожбата ми!
Сички запяват!