Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Пенчю (към Митя). На добър час, байо!
Герги (също). Да е честито!
Митю. Хаир ола?
Пенчю. Беки ще криеш още? Целий град знае.
Герги. Утре годеж и в неделя сватба.
Митю. Кой го е пръснал завчас?
Пенчю. Пуста баба Стойна не мълчи. Кого не сещне, нему не казва. И да видиш как: ухилена до уши. Гаче тя ще са жени.
Митю. Заповядайте, да поседнем. (Подава столове.)
Пенчю. Сега ще черпиш. (Като погледва на масата.) Хъх, ето тук готово, и бистрата му, и мезеликът му.
Герги. Мастика кефи хазър.
Митю. Евет. Да турим масата, па да седнем.
Земат масата, турят я сред сцената и сядат.
Пенчю. Долдур бакалъм.
Митю (като налива). Да ви кажа: и тъй го мислех, и инак, токо го реших. Пословицата казва: „Или рано са наяж, или рано са ожени.“ Стига толкоз бекерлък. Како дяволите?… Челяк до амина не ще побъде я? (Зема чаша.) Я да му дръннем.
Сички правят така.
Герги. Да е на добър час!
Пенчю. Урлу кадемли олсун!
Сички пият и земат мезелик.
Пенчю. То… обулчването, байо, и мен са ревни, ама де… пусти шлюпки да ги?
Герги. Жената, казват, има девендесет и девет дупки.
Пенчю. Бе то… днес каквото са е изкабосало времето не девендесет и девет, ами сто девендесет и девет ще са намерят. Онези малакофи, онези костуми, онези джакета-макета, полки-молки, кокове-мокове — една кола моди. И те сѐ на гърба на мъжа са тварят. Вай на онзи мъж, ако гърбът му е слабичък.
Митю. Нито хората̀. Челяк тряба добре, добре да си пресметни, па тогаз да са решава за женение. Инак спукана му бива работата.
Герги. То са знай. Да премери първо кокала, па тогаз да го гълта.
Пенчю. Узун Димов син, Нейчю, нели са заплете с бяла Стойка, оназ алафрансето. Като се видя голяма мадама, па като го напъна да ѝ купува моди, горкият Нейчо харчи, харчи, доде му изветрее кесийката, и за малко време видиш го охлъзнал като овчий.
Митю (като налива). Аллах керим!
Сички правят това и пият.
Герги. Каквото е станало днес времето, сляпата пари не са печелят, бей. Учение тряба, учение. Пусти европейци с учението си достигнали да обсебят сичкото богатство на света. А ний… държим са още о предипотопната търговия и о дяд’Адамовите занаяти. Повечето от нас още блъскат хилядо игли за пара, че какви пари ще ти спечели онзи българин, та да ти поднесе днешните харчове.
Митю. За днешната търговия изискуват са езици, за да може челяк да кореспондира с Европа.
Пенчю. Бе, то и езиците му пари не струват. Не ли няма останало от дяда, от баба? Знаял си, да речем, францушки, че какво?… Отривай цял ден на казиното да прочиташ францушки газети на гладно сърце, колкото да рекат хората, че знаш францушки, че си учен.
Митю. Стига да знаш, па намираш, байо, работа!
Пенчю. Когато ти зная аз тебе францушки, на каква и да е работа аз не ти са залавям. Аз тряба да съм си облечен тъй хе, аламода-конте: с кордоня му, с ръкавичките му, с бастунчето му, па и с очилата му, та който ма види, от каяфета да ма познай, че знам францушки, че съм учен. Тогаз аз на тебе не ти сядам на абаджийския дюген да ти карам иглата, или на бакалницата да ти продавам за пет пари маслини. Аз ще са разхождам като пет за четири.
ЯВЛЕНИЕ XIV
Горните, Райчю.
Райчю. Байо Митю тука ли й?
Митю (като става). Що е, Райчю?
Райчю. Чорбаджийката иска да са срещне с тебе. Нещо има да та пита.
Митю. Де е?
Райчю. Тя, горката, иска да доде, ами срам е.
Митю. Защо?
Райчю. Ами не знайте ли що са случи?
Митю (любопитно). Що?
Райчю. Да го убий господ онзи, хекимина, дето си поидваше честичко у дома, нали извършил един маскарлък?
Митю. Какъв маскарлък?
Райчю. Мене ма нямаше. Бях на дюген, когато той проводил двама заптиета да задигнат чорбаджията за нищо никакво и го капаттърдисал в хапуса. Чорбаджийката н’ам де била излязла, чунким тя май не си гледа къщата, обича май да мутай по сокаците, онуй диване, Димитракито, и него го нямало — и то ходи като хайта, — Анка, дето уж утре жяхте да… онодяте… годежа, останала сама-самничка. Кой знай?… Сговорени ли са били, дявол да ги знай. И тъй, ефендумус, онзи чапкънин, кератия, дошел, па грабнал момичето, хайде.