Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Злата. Не е истина, хаджи, не вярвай.
Хаджи Коста. Да не вярвам, а? Гаче не та зная каква стока си.
Злата. Мене, дето съм ти са нарекла ступанка, не вярваш, а вярваш на един слуга, дето ходи да та лъже.
Хаджи Коста (гневно). Ступанка, а?… Ступанка!
Злата. Виждам аз… ти мене да беше ма обичал, както тряба един мъж да обича жената си, не щяше да ми хортуваш сѐ тъй напук.
Хаджи Коста (сърдито). Да та обикнат тебе дяволите. (Излиза.)
Злата (сама, като дава тифла с двете си ръце отподире му). Ух, токо! Да не ми станяше мъж! Такъвзи мъж кучета да го ядат, печило и пражило. Играла съм — хелбеття ше играя, че аз не съм като него проста, слава богу отбирам от цивилизакцията.
ЯВЛЕНИЕ IV
Злата, Анка, която се задава.
Анка. По-добре жива в гроба, отколкото жена на един простак. Ако има дъщеря, нека я дава… не съм са родила, за да бъда робиня.
Злата (тъжно). Уф, майки! Замаях са, не знам веки како да думам.
Анка. Само една проста, една нецивилизована дъщеря могат да я продадат като добитък.
Злата. Бил пръв търговец в града. Защо ми й, като не сочи евгенис, като не знай тъй деликатно като… Авропата.
Анка. Не познава нито францушки, нито европейските дансове, нито комплименти, нито етикети, нищо. Не, не! Не съм са родила, за да бъда жена на един простак. Мене ми е отредено от натурата да стана мадама и да живея между цивилизованите.
Злата. Блазе има на онези мандами!… Нито перат, нито мажат, нито… на света те свят светуват. Ний тука како?… Черни робини.
Анка. По-добре смърт, отколкото такъв живот.
Злата. Да не са намеряше токо да та заище. (Излиза.)
Анка. В ръцете на един простак баща, колко съм а злочестна! По-добре майка ми камък и дърво да беше родила, отколкото мене… Ах, боже!
ЯВЛЕНИЕ V
Анка, Марийка.
Марийка. Дойдох, сестро, да ми дадеш, ако имаш благодарение, една от твоите рокли, за да си скроя по нея.
Анка (прискръбно). Да ти дам, Марийке.
Марийка. А как тъй?… Гледам те наскърбена.
Анка (също). Не ма питай. Знаш, Марийке, колко е тежко за една мома, кога искат да пресилят волата ѝ? Да искат да я дават на един, когото тя няма очи да види!
Марийка. Подочух нещо такъво, като че щяли сте да сгодите за хаджи Станюва син.
Анка. Ах, боже! Не ща нито името му да чуя.
Марийка. Как, сестро, чудя се!… Той е от най-добрите в града ни, той е първ между момците ни, както и твоя милост си първа между момите ни.
Анка. Не, Марийке, не.
Марийка. От него по-добър… в града ни?
Анка. Францушки не знай, европейските дансове не познава — не е цивилизован.
Марийка. Цивилизованието или образованието, сесро, на един момък не състои в знанието на францушки и на европейски игри, а в добрата отхрана, в нужните за един мъж познания, в търговското и в гражданското достойнство. Ако не знае францушки, то не е някой недостатък; в Цариград, съм чувала, и самите хамали говоряли този език, но са си сѐ пак при хамаллъка.
Анка. Не е тъй, Марийке.
Марийка. По-добър, по-разумен, по-образован между нашите момци кой е?
Анка. Като че само българските момци са на света.
Марийка. Тогаз… друга. Но аз никоги не бих решила да са предам в ръцете на един, който не носи името българин.
Анка. Напротив… аз мразя туй име.
Марийка. Тогаз мразиш и себе си.
Анка. Себе си не, а българското име; затуй и искам да са събера с един чузденец европеец, за да са измия от това просто име. Не ща да съм българка, защото няма по-долно нещо от българката.
Марийка (на себе си). Тези са думи на брата ѝ. (Високо.) Жал ми е, сестро, че си са увлякла в такъво едно извънредно убеждение.
Анка (гърделиво). Не е истина, не познаваш. Аз тряба да живея като европейка; обикнала съм цивилизацията и в нея искам да умра.
Марийка (на себе си). Ако разбираш що е цивилизация. (Високо.) Може, сестро, сладки въображения да та правят да вярваш, че ще достигнеш сладкия живот на образованите госпожи, при това сѐ тряба да си напомняш за басната на жабата с орела.
Анка. Такива прости приказки, дето сме ги слушали от простата учителка, нито искам да ги зная.