Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Хаджи Коста. Тези работи сега не ги вярват, бабо.
Злата. Не ги вярват, зер, че не са прости.
ЯВЛЕНИЕ Х
Горните, двама заптии, които влизат изведнъж.
Баба Стойна. Лильо! Ами тези що търсят?
Един заптия (на Хаджи Коста). Чорбаджи, буюр конаа!
Хаджи Коста (почудено). Конаа!… Вас ви й янлъш работата.
Заптията. Янлъш-манлъш няма, тебе нели казват терзи Хаджи Коста?
Хаджи Коста. Ей?
Заптията. Ей си, да вървим.
Хаджи Коста. Пекий, вървете вий и аз ида.
Заптията. Барабар с нас.
Хаджи Коста. Не бу? Челяк ли съм убил?
Заптията. Де! Хем млого-млого не са сьолендисвай.
Хаджи Коста. Е, хади бакалъм. (Тръгва, след него заптиите.)
Баба Стойна (след тях). Аалар, хаджията ше има утре годеж, хем да не го запрете, че е грехота. (Повръща са към Злата.)
Злата (на себе си). По-добре да го запрат.
Баба Стойна (като дойде при нея). Хаджийке, ти не стой, ами дотечи се до чорбаджията и разбери каква е работата.
Злата. Да отидем двама.
Баба Стойна. Да отидем. (Излизат и двете.)
ЯВЛЕНИЕ XI
Анка, сама, смътено.
Анка. Ах, боже! Хората ни честитят. Целий град знае вече… Какво да правя?… Да склоня ли? Да направя волята на баща си. Не, никоги!… Никоги жена на един простак. Какво ще бъде това? Той отиде сърдит. Баща ми подкараха. Маня излезе. Батя го няма. Аз сама. (Зачува се шум от биржа.) Каква ли ще бъде тази биржа? (Гледа от прозореца.) А! Маргариди… облечен за в път — със сабия. Е!… Той иде тук. (Към публиката.) Ах, боже, какво ли мисли! Гаче той не са шегува. Боже мой!
ЯВЛЕНИЕ XII
Анка, Маргариди, със сабия и чанта през рамо.
Маргариди (свръснато). Готова ли си? Хайде по-скоро!
Анка. Къде!
Маргариди. Браво, още питаш? Да вървим, сичко готово.
Анка. Боже мой! Как може?…
Маргариди. Сега е късно, никой не ще ни види.
Анка. Ами баща ми?…
Маргариди. Баща ти, прост челяк, да поседи малко в хапуса, па да му доде акъла. Сяка, че имаше да прави с някой българин.
Анка. Ами сега?
Маргариди. Сега да вървим по-скоро.
Анка. Да вървим? Ах, боже! Как да тръгна тъй невенчана?
Маргариди. Ще са венчаем, нели ти казах? Селото е близу — тук два сахата. Там сичко съм приготвил, попът ни чака.
Анка. Да почакаме барим маня… с нейната воля, да доде и тя.
Маргариди. Маня ти и брат ти ще додат сетне, аз ще ги докарам да бъдат и тий на венчилото, ще ги имаме на сигур.
Анка. Дали ще додат?
Маргариди. Няма що да правят като им кажа, че си там. Майка ти ще се зарадва биле.
Анка. Дали?
Маргариди. Разумява са, тя ма много обича.
Анка. Да, обича та.
Маргариди. Липон (улавя я за ръка и за рамо), да вървим, че биржата чака.
Анка. Ах, мосьо, увервам са на тебе като на цивилизован момък, на твоята честна дума. Да не ма измамиш!
Маргариди. Не, не! Парол д’оньор, казах ти. Хайде.
Анка. Да си зема по-добрите рокли — свързани са.
Маргариди. Хайде по-скоро. (Зема я под мисца и тръгват.)
Анка (като са обръща назад). Дали ще имам чест да видя пак бащините си къщя?
Маргариди. Без друго.
Анка. Адийо, бащини къщя, адийо!
Маргариди. Адийо, адийо! (Излизат.)
След тях са зачува биржа да тръгва.
ЯВЛЕНИЕ XIII
Къщата на Митя. На средата навътре маса, покрита с бяло платно, на нея щъкло с ракия, няколко чашки, сахан с мезелик и столове. Наляво при вратата са гледат покачени пушки, пищови и сабии. При вдигането на вътрешната завеса Митю идва от вратата, що са надясно. В истото време са задават Герги и Пенчю от вратата, що са наляво.