Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Марийка. Не са прости, сестро, а са такива, дето можем да извлечем от тях най-доброто поучение.
ЯВЛЕНИЕ VI
Горните, Димитраки.
Димитраки (който са впуща и залавя Марийка). О! Марийке, много желаях да та видя. Добре, че доде, имам да ти кажа нещичко.
Марийка. Заповядай!
Димитраки. Знаш, Марийке? Доде ми една добра идея: за да уведем цивилизацията в нашия град, намислил съм да захванем да си правим балове. Засега имаме един добър куплет: ти с мене, а сестра ми с доктора, па можем да започнем. Само аз тряба да та пооправя изпърво на валц.
Марийка. Остави са, в онази нощ стояхме толкоз късно… мама замалко щяше да ма бие.
Димитраки. Да та бие? Браво. Па още я слушаш?
Марийка. Като майка… разумява са…
Димитраки. Да ти кажа ли? Тий старите с ръждивите тикви…
Анка. Като нашия баща.
Димитраки… са чисти еничери. За тях нож, нож!
Марийка. Нож, нож, ама… тий ни хранят, тий ни обличат.
Димитраки. Като са ни родили, длъжни са да ни хранят и да ни обличат, ам’че как?
Анка. То са знай. И добитъкът храни рожбите си.
Марийка. Но ний не сме добитъци, моля. Като човеци тряба да имаме признателност, почест и уважения.
Димитраки. Ти пак забра от дървената философия! Слушай що ти казвам аз. Ний, младите, тряба да гледаме колко по-скоро да вървим напред, напред към цивилизацията. Да оставим настрана старие фанатици, а да гледаме нас си, да са слушаме и са учим едни от други работи таквизи, каквито ги изискува днес цивилизацията.
Марийка. Но тази днес цивилизация аз май… не разбирам накъде стои.
Димитраки (като я тупка по рамото). Не бой са, аз ще ти дам да я разбереш, стига да вярваш на мене като на твой брат… да, като на твой брат… да, като на твой брат, защото аз та обичам като сестра и искам да та запозная с цивилизацията.
Марийка. Благодаря, но мене ма някак страх от тази цивилизация.
Димитраки (стреснато). Как то? Как?…
Марийка (на Анка). Ще ли ми дадеш една рокля?
Анка (която стоеше умислено). Хъ! Да ти дам. Хай с мене.
Излизат и двете.
Димитраки (сам). Твърдоглава българка; не мога да я докарам на хесап. Проклетият фанатизъм я още владее. Еднаж да обикне тя цивилизацията, да иска да я уча на францушки, на дансове — аз нея ще я туря на ръка, ама не мога още да ѝ очукам дебелата глава. Тряба аз да се сдостя с майка ѝ, па… да захвана често… у тях. Тогаз… надявам са… Хъ, тя ще си прави рокля. Имам причина… да ѝ занеса един журнал от моди. (Бръква в джеба си.) Сякам да имам един… (Изважда един журнал.) Ето го, от последната мода. (Излиза.)
ЯВЛЕНИЕ VII
Анка, умислена, и Маргариди, заловен под мисца с нея.
Маргариди. Тряба да знаеш, драга Анке, че първий амур, що запали сърцето ми, е твоята деликатна, мобила, и емобила персона. Уверявам та, че ако и да съм имал оказии да вляза в релации и с млого демуазели, ала ни една не ма е тъй силно доминасвала. О! Аз съм достигнал до таквази позиция, дето без тебе, драга Анке, живота ми е нула. Разумяваш ли?
Анка. Разумявам, мосьо, ама како да сторя, кога баща ми е прост челяк, па не разбира.
Маргариди. Казах ти, не тряба да слушаш баща си.
Анка. Иска да ма сгодява насила с него, простака.
Маргариди. Да, с него, игнорентина.
Анка. Ах, боже! Що съм дила злочестна.
Маргариди. Не си никак злочестна, драга Анке, стига да ма слушаш. Баща ти няма резон да форсасва волята ти: твоята воля е индепендента, на когото обичаш, него тряба да земеш.
Анка. Него да зема, но как?
Маргариди. Казах ти: тук в ближното село сичко съм приготвил, попът е нагласен; само да отидем, и щом се венчеем, ще тръгнем право за Европата.
Анка. Ами додето бягаме, не ще ли ни догадят?
Маргариди. Нито дяволът… То е моя работа; за туй бъди рахат.
Анка. Ами баща ми?
Маргариди. Той нито ще бъде у вас.
Анка. Аз не зная.
Маргариди. Ти да бъдеш готова и щом ти река, хайде, да вървим. Склонена ли си?
Анка (умислено). Зная ли?
Маргариди. Казвай, казвай! Времето е късо, аз тряба да отида по-скоро да приготвя потребните за в път — сега е моментът, дето тряба да десидасаш за живота си: или на онзи простак робиня, или с мене в Европата, дето ще бъдеш между цивилизованите мадами. Да, аз ще та направя голяма мадама, пренсеса, региня — ще живееш царски.