Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
ЯВЛЕНИЕ VIII
Горните, Злата, Хаджи Коста.
Злата (уплашено). Баща ви… Ам’сега?
Хаджи Коста (който влиза буйно). Ту що е от вас бе, джанъм? Туй тука хан ли е? Керхана ли е?
Злата. Мълч, чуздият челяк…
Хаджи Коста (без да дава внимание на нея). Барим да дигнем байряк, па кой мине-замине, буюрсун, анадънму?
Злата (като го бута полеко). Како ше реше чуздият челяк!
Хаджи Коста. Чузд челяк почтен, без да ми е дост, в къщата ми що търси. Туй тука не е хан, анадънму?
Маргариди (наперено). Слушай!
Хаджи Коста. Нямам време да слушам. (Сочи му вратата.) Буюрун, анадънму?
Маргариди. Времето на еничерлика мина. Ти тряба да знаш како хоратуваш.
Хаджи Коста. Не съм пиян. Аз ти казвам, ако си почтен челяк, да излезеш из къщата ми.
Маргариди. Не съм дошел за тебе. Нямам работа с еничери.
Хаджи Коста. Защото нямаш, стори добре да си отидеш: мойта къща не е газино.
Злата (отзаде му, полека). Негова милост е дофтур.
Хаджи Коста. Аз не ще да зная никого. На таз къща вергията аз плащам, аз буюрдисвам, анадънму?
Анка. Срамота, тате, негова милост приятел на батя, па дошел да го търси.
Хаджи Коста. Такъв приятел аз не познавам. Туй тука не е Авропата. (Сочи му вратата.) Я да ти видя гърба.
Маргариди. Хаджи, ти тряба да знаш на кого хоратуваш.
Хаджи Коста. Некалесан гост в къщата ми не ща да го зная. Разумяваш ли?
Маргариди. Аз та направям да ма познаш кой съм, ама твърде, че чета хатъра и достлука на фамилията ти.
Хаджи Коста. Бе ексик олсун и хатъра ти и достлука ти, сал да не стъпваш в къщата ми.
Анка. Ах, боже!
Злата (като улавя Хаджи Коста). Защо да не стъпва? Той е като брат с Димитракито ни.
Хаджи Коста (който я махва с ръката си). Гиди джонгол! Туй сѐ по твойта глава й.
Маргариди. Утре ще приказваме, хаджи, там, дето тряба, сал дръж на акъла си како си хоратувал. (Към Анка и Злата.) Адийо. (Излиза.)
Хаджи Коста (отподире му). И адиюто ти, и главата ти!…
Анка тръгнува да отиде след него.
Хаджи Коста (с гняв, на нея). Тук!… Гиди ширфъндъ! (Към Злата.) Бе вий къщата ми ако не направите резил маскара (улавя си мустаките), аз тези ги обръсвам, анадънму?
ЯВЛЕНИЕ IX
Горните, Баба Стойна.
Баба Стойна (като влиза весело). Е! Честито, честито, на добър час! Честит ти армаган, хаджи!
Хаджи Коста. Нека дойде, че тогаз…
Баба Стойна. Речи, че той той е на път… езер… (Към Анка.) Как си пилето ми? В неделя млада булка, а?
Анка (настърни). Чума урсушка!
Баба Стойна (към Хаджи Коста). Да ви й живичка, тя… ще ви развесели тя. Да даде господ да видите и внуки.
Злата. Твърде не сме весели, бабо.
Баба Стойна (важно). А че оти?
Анка (настърни). От’са укоти под носо ти. (Излиза.)
Хаджи Коста. Като не са разумяват хората от една къща, тъй е то, бабо.
Баба Стойна. А че… како ома, слава богу, момчето си е твърде добро… от него по-добро?…
Хаджи Коста. Не е за него хората̀та.
Злата. Май момата ни й студена, бабо.
Хаджи Коста (като я изгледва криво). Тебе кой та пита?… Анадънму?
Баба Стойна. Гледай си работата, хаджийке; то като са тури еднаж венчилото, сичко става сладко и медено. Хей! Колко, колко аз зная тъй… изпървян студени, па кога мине венчилото отгоре им, прилепват като две медени пити. Е’но време, повня, баба Зейна, като я сгодиха, я тъй хе, не ще го, че не ще. Доде неделя, ше са венчават веки, тя… плачи, чи не рачи. Ами кой я слуша? Ех, венчаха ги, както дал господ, и са свърши сватбата. Сетне тя пак сама ми казваше: „Сестро, щу гудиха венчилото на главата ми, доде че тоз час сърцето ми са обърна — друго стана, хайде.“ Тъй е то, като кусат двамата от поповата чашка, сърцата е’но стават. Сал, пази боже, във венчаванието да не са случи някой да направи нещо — да земе восък от венчалните свещи или да открадне нещо от булкината промена — тогаз не си животват.