Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Димитраки. Господа, подобен пример имаме от старата история. Може да сте чели за Троадската война. Старите елени, за да отмъстят на Париса, който бе грабнал прекрасната Елена, младата жена на Минелая, повдигнаха десетгодишната война, която се свърши с развалянето на троадското царство. И отмъщението стана. Тряба прочее, ако сме и ний хора с любочестие, да отмъстим на онзи вагабонтин.
Сички. Да му отмъстим.
Митю. Но първо да са известим накъде е заминала биржата.
Димитраки. Известен съм, зная… Да вървим по-скоро.
Митю. Прочее секи да земе по едно оръжие.
Митю, Герги и Пенчю земат по една пушка и по една сабия.
Баба Стойна (уплашено). Полека-ти, синко! Те са дяволски работи, да не стане някоя хата.
Пенчю. Бой против Троада. (На Митя.) Ти ще бъдеш героят Ахилей.
Митю. Шегата настърна…
Пенчю. Пардон.
Злата (на Митя). Моля ви са, заведете и мене да си зема хубавичката рожба от ръцете на онзи проклет душманин.
Райчю (настърна). Преди мушу… сега душманин.
Митю. Добре, тогаз земам една биржа, па идвате заедно с Димитракя.
Димитраки. Да, да си зема и аз револвера и сабията.
Пенчю (на Райча, като му подава пушка). Райчо, на̀ и на тебе една пушка.
Райчю (като са тегли назад). То не е моя работа. (На себе си.) Дева не съм си изпил ума да ходя да са бия за хорската дъщеря.
Баба Стойна. Сега вий ще вървите, ха?
Герги. Ще вървим, бабо.
Баба Стойна. Хем слушайте, като намерите онзи багабонтин, да му отрежете носа.
Пенчю. Главата, бабо, главата…
Митю. Да вървим. (Тръгва напред.)
Сички (без Райчю и баба Стойна). Да вървим. (Излизат.)
Баба Стойна (на Райча). Хади бре, що стоиш? (Бута го.) Върви и ти де!
Райчю (като я бутва). Върви ти!
Баба Стойна (която са струпава). Лильо!… Главата ми.
Завесата пада.
Действие пето
Проста селска къща. Надясно постлан одър; до него проста маса с два-три прости стола. Наляво врата.
ЯВЛЕНИЕ I
При вдигание на завесата Анка седи умислена при масата. След малко става изведнъж.
Анка. Ах, боже! Де да ида? Какво да правя?… Аз, злочестна! Съвестта ми, ах! Люто ма мъчи! Глупава, безумна аз! Оставих са да ма прелъсти, да ма измами!… О, той нямал ни вяра, ни бога, ни милост; пресили волята ми, пресили съвестта ми, нападна на честта ми, озлочести ма! О, той бил варварин, бил тиранин! Ах, тате, тате! Думите ти били прави, били святи! А аз… аз несвястна не щях да ги слушам! Ах, мане, колко сме били глупави да са оставяхме по лъстителните думи на един престорен враг! Де си сега да видиш голотата на нашата глупост! Ах, брате!…Де си сега да видиш сестра си озлочестена в ръцете на твоя цивилизован приятел! Марийка, добрата ми другарка, имала е право, като ми казваше да не са оставам в ръцете на един, който не е от рода ми. Аз ѝ презирах думите и не щях да ги слушам! Презирахме българските обичаи, презирахме българите, обожавахме престорения Маргариди, в лицето на когото гледахме сичката цивилизация. О, тази пуста цивилизация! Ето да какъв срамотен ред ма докара!…
ЯВЛЕНИЕ II
Анка, една селянка.
Селянката. Же ли ядеш? Ефендето заръча да ти донеса мляко варено.
Анка. Ах, лельо! По-добре ми донеси отрова, кога не щете нито вий да ми сторите едно добро.
Селянката. Не ни тряба нам. Да си намерим белата. Тъй ли?
Анка. Каква бела?… Ще сторите хабер на майка ми. Не е далеч, завчас ще са впусти някой от вас до града. Той нито ще догади. Сторете ми, лельо, туй добро, моля ви са, вий сте барим хора българи, хора християни.
Селянката. Къде можем стори ний туй, а с пушката каа же ни стреля; зная ли го аз него?… Той… царски челяк, кукото ще, то направя. Страх на е.
Анка. Нищо не може да ви стори, ами вий не щете да помогнете на една злочестна българка.
Селянката. Ма че… ти куто си българка, како уйдиса на ума му да му пристана? Не знаш ли те таквази са куча вяра? Не та ли достраша от бога? Ти сега излезе от вярата си, не си българка.
Анка. Ах, лельо, лельо! Да знаш какво е на сърце ми!