Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Сички (стават почудено). Как може!
Митю. Истина ли казваш?
Райчю. Дева нямам да ти давам я?
Пенчю. Ъ, ъ! Работата боклук.
Митю. Онзи вагабонтин откраднал Анка!
Герги (почудено). Гледай, гледай!…
Митю. А как тъй?
Райчю. Как… задигнал я на един файтон, па я завлякъл, хайде.
Митю. Кой ги видял.
Райчю. Комшиите.
Митю. Ами чорбаджията ти де е?
Райчю. Чорбаджията… го пуснаха. Доде си у дома, що да види — дъщеря му фръкнала. Тогаз той са разлюти, па като забра с едно дърво чорбаджийката, че бой… че бой… за малко жяше да я пребий. Ама има и право, чунким тя е себет, оти че той ѝ думаше: „Бе, джанъм, не прибирайте онзи чапкънин в къщата ми“, а тя не му причиташе думата. И тъй, сега я изхука като чиганка от къщата и не ще веки да ѝ види очите.
Митю. А сега де е тя?
Райчю. Тя отиде у Баба Стойнини, а мене проводи да та видя тука ли си, па иска да са допита до тебе като какво да прави сега.
Митю. Кажи ѝ да доде тук и ще видим.
Райчю. Пекий, да ѝ кажа. (Излиза.)
Герги. Какъв проклет грък!
Пенчю. Баба Стойна добре го нарече него андихрист.
Герги. Той, дето проповядваше цивилизацията!… Такваз ли му била нему цивилизацията?
Митю. Аз ви казах, че е шерлатанин.
Пенчю. Шерлатанин и половина.
Митю. Вината е наша. Като видим един такъв вагабонтин да ни се преструва за цивилизован, ний го зяпнем в устата и вярваме на него като на бог. Ето как ставаме прости.
Герги. Да грабне той най-добрата мома от града ни!… Това докача някак нас, младежите.
Пенчю. Сама момата, байо, да не е склонила, той тъй лесно не можеше я отвлече.
Митю. Когато ний, мъжете, са увличаме сляпата подир един шерлатанин, а колко повече едно глупаво момиче.
Пенчю. Бе, то не е глупаво, то…
ЯВЛЕНИЕ XV
Горните, Злата, Димитраки, Баба Стойна, Райчю.
Злата (щом са задава, нажалено). Ах, боже! С какви очи да изляза пред хора!
Баба Стойна (към Митя, Гергя и Пенча). Дявол нечестив! Господ да го порази! Аз като ви думах, не жяхте да ма чуйте. На̀ сега… (На Злата.) Ох, хаджийке, хаджийке! Що си била злочеста! Коя черна чума допиля в къщата ви онзи проклет дявол.
Злата. Ох, бабо, престорен душманин, бог да го убие! Зачерни ми лицето, озлочести ми къщата, развали ми дирликя, направи ма половин свят! (Заплаква.) Ах, боже, пустата ми глава какво имала да прекарва!…
Райчю (настърни). Сега ти доде акълът в главата.
Димитраки. Господа, вий знаете какво нещо е честта на българина. Аз, като българин…
Райчю (също). Хъ, хъ! Сега стана българин.
Димитраки. Отнасям се до моите братя българи и им прося помощта, за да отмъстя на един престорен враг, на един шерлатанин, на един вагабонтин.
Райчю (също). Стегнатият му дост… сега багабонтин.
Димитраки. Който е имал голямата смелост да нанесе такъв афронт на фамилията ни, която той днес озлочестява.
Райчю (също). Ти си причина, диване!
Димитраки. Прочее, господа, правя апел на вашия патриотизъм, а особено на вас, господин Митю, който имахте благодарението да поискате ръката на злочестната ми сестра. О, колко злочестна била тя!
Райчю. Диване, ти я озлочести.
Димитраки. Да, господа, правя апел на вашия патриотизъм и ви прося братска помощ за отмъщение. (На Митя.) Може да ви съм сгрешил, да ви съм казал нещо противно, но аз ви искам пардон.
Митю. Със сяко благодарение, господин Димитраке, готов съм да ви помогна, за да отмъстите, както и за да отмъстя на един вагабонтин, който е имал голямата смелост да са подиграе с българската чест. (Към Гергя и Пенча.) Ако ний сме съвестни младежи, не тряба да оставим да стане обичай чуздите вагабонти да си играят с народната ни чест. Да, в името на гражданската ни чест тряба да му отмъстим.