Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

Той помръдна, оставяйки думите да звънят във въздуха зад него.

— Представете си — каза той, — никога дори да не си помислиш „Ние сме самотни“, просто защото никога не ти е идвало наум да мислиш, че съществува някакво друго битие.

Той се придвижи отново.

— Страхувам се, че това ще бъде малко обезсилващо — прибави той.

Докато той говореше, те усетиха много тънък виещ звук, който идваше високо от невидимото небе над тях, но за секунда-две не можеха да видят нищо.

После Артър забеляза, че хората от процесията пред тях също чуха звука, но явно никой от тях не знаеше какво да го прави. Те се оглеждаха около себе си, вцепенени от ужас — наляво, надясно, напред, назад, дори към земята. На никого не му дойде наум да погледне нагоре.

Дълбочината на шока и ужаса долетя при тях няколко секунди по-късно, когато горящи останки от космически кораб паднаха, фучейки и пищейки от небето, и се разбиха на половин миля от мястото, където те стояха. Това беше нещо, което можеш да усетиш само ако присъствуваш.

Някои говореха за Златно сърце, други за космолета Бистромат.

Много говореха за легендарния и гигантски космически кораб Титаник, величествен и луксозен лайнер, построен от големите корабостроителни астероидни комплекси в Артифактовол преди няколкостотин години с добри намерения.

Беше сензационно красив, изумително огромен и по-приятно оборудван от всеки космически кораб в това, което сега е останало от историята (виж забележката по-надолу за Кампанията за реално време), но имаше злата съдба да бъде построен в най-ранните дни на Невероятностната физика, много преди този труден и перверзен отрасъл на познанието да бъде пълен, или изобшо разбираем.

Дизайнерите и инженерите решиха, за своя сигурност, да построят прототип на Невероятностно поле в него, което значеше да се осигурят с определена невероятност, че никога нищо няма да се повреди в която и да е част на кораба.

Те не разбраха, че поради квазиреципрочността и цикличния характер на всички невероятностни изчисления всичко, което не беше Неопределена невероятност, беше всъщност много подходящо да се случва почти веднага.

Космическият кораб Титаник беше чудовищно хубава гледка, когато лежеше като Сребърен Арктуриански Мегабезкраен Кит с лазерно осветената фигура на ажурната му конструкция — брилянтен облак от карфици и игли от светлина срещу тъмната междузвездна чернота; но когато беше пуснат в Космоса, даже не успя да завърши първото си радиосъобщение — а то беше SOS — преди да премине във внезапна и безпричинна загуба на съществуване.

Както и да е, същото събитие, което видя бедственото изчезване на една наука в нейното зараждане, също беше свидетел на апотеоза на друга. Беше окончателно доказано, че триизмерното предаване на церемонията по пускането е наблюдавано от повече хора, отколкото всъщност са съществували по това време, и това сега е известно като най-великото постижение в цялата история на аудиоизследванията.

Друго грандиозно събитие от медиите беше суперновата, в която се превърна звездата Ислодинс няколко часа по-късно. Ислодинс е звездата, около която живеят — или по-скоро живееха — най-могъщите Галактически застрахователни агенти.